В България има едно държавно дружество, без което значителна част от администрацията практически не може да функционира.
То поддържа ключови информационни системи, работи с огромни масиви от чувствителни държавни данни, участва в изграждането и обслужването на важни регистри и има централна роля в компютърната обработка на изборните резултати.
Това дружество е „Информационно обслужване“ АД.
От години начело на компанията стои Ивайло Филипов – управленска фигура, която оцелява при смени на правителства, министри, парламентарни мнозинства и политически конфигурации.
Постепенно държавният системен интегратор се е превърнал в структура, без която дигиталната държава трудно би могла да работи. Това обаче означава и нещо друго: около ръководството на дружеството е концентрирана власт, която далеч надхвърля обичайното управление на една държавна компания.
Нещо повече - настоящото разследване разглежда хипотези за корупционни практики, шуробаджанащина, фаворитизиране на близки до ръководството фирми и злоупотреба с власт и държавни пари под ръководството на Филипов.
Всичко това става възможно чрез контрол върху информационни системи, държавни данни, обществени поръчки, изборни технологии и финансов ресурс, измерван в стотици милиони евро.
Именно тук възниква основният въпрос:
Кой в действителност контролира дигиталната държава и кой контролира онези, които я управляват?
270 милиона евро през един държавен портал
През последните години ролята на „Информационно обслужване“ се разширява далеч отвъд чисто техническите функции.
Държавните институции възлагат своите информационни проекти директно на системния интегратор, а той от своя страна прехвърля изпълнението на частни компании и подизпълнители.
По предоставените за настоящото разследване данни за период от близо пет години през дружеството са преминали проекти на стойност приблизително 270 милиона евро без ДДС. Така „Информационно обслужване“ се превръща в портал към огромен публичен ресурс. Обществото пък често остава без реална видимост върху начина, по който са подбрани изпълнителите, как са формирани цените и каква част от публичния ресурс остава в самото дружество.
В тази система изпълнителният директор, в лицето на Ивайло Филипов придобива изключително силна позиция.
Според информацията, с която разполагаме, моделът се поддържа не само чрез финансов и административен контрол, но и чрез натиск върху участници на пазара и върху държавни структури, които практически нямат алтернатива на работата с „Информационно обслужване“.
Поръчки с един участник и цени до пределния максимум
При прегледа на възлаганията се открояват два повтарящи се модела:
- Първият е високият дял на процедурите, в които участва само една компания, често лично избрана от Филипов.
- Вторият е сключването на договори на стойности, достигащи между 95 и 100 процента от прогнозния бюджет.
Това означава, че състезание на практика често липсва, а предварително определената максимална финансова рамка се усвоява почти изцяло.
„Компютър 2000“ – по цялата верига на доставките
Сред компаниите, които системно се появяват около „Информационно обслужване“ (и Министерството на електронното управление), се откроява „Компютър 2000“ ЕООД.
Дружеството се управлява от Анелия Костадинова, известна като Нели.
По данните, предоставени за разследването, компанията е получила договори за приблизително 29 милиона евро без ДДС, като основни възложители са „Информационно обслужване“ и Министерството на електронното управление.
Само по себе си участието на частна компания в държавни поръчки не е необичайно.
Позицията на „Компютър 2000“ обаче е специфична.
Компанията не е само изпълнител по отделни договори. Тя е и дистрибутор на едро на информационни технологии, оборудване и софтуер.
Това означава, че може да присъства едновременно като пряк изпълнител, доставчик, партньор и източник на технологии за други компании, които също печелят поръчки от системния интегратор.
На практика дружеството може да бъде разположено по цялата верига – от производителя и дистрибуцията до конкретния държавен договор.
Така възниква очевидният въпрос дали „Компютър 2000“ не разполага (благодарение на Филипов, за когото се твърди, че лично ги е вкарал в играта) със структурно предимство, което останалите участници на пазара трудно могат да преодолеят.
Въпросът става още по-сериозен при получената от нас информация, че част от договорите са свързани със секретни процедури и не присъстват в публичните регистри.
Личните отношения и институционалната независимост
Според предоставената информация Ивайло Филипов поддържа близки отношения с Анелия Костадинова, която управлява горецитираната компания-фаворит.
Самият Филипов е заявявал, че води преки преговори с производители и дистрибутори на едро, сред които компании като „Компютър 2000“.
Логично е да си зададем въпроса дали когато ръководителят на държавен възложител лично преговаря с доставчици, които впоследствие участват пряко или косвено в обществени поръчки, границата между институционалната политика и личните отношения не започва да се размива.
Друг показателен участник в очертаващия се кръг около Филипов е дружеството ИФЕЛОУС ООД.
Компанията бележи значителен ръст на приходите си, след като започва системно да се появява като изпълнител на поръчки от „Информационно обслужване“ и Министерството на електронното управление.
По предоставените данни приблизително 75 процента от приходите на ИФЕЛОУС идват от договори с тези два публични източника.
Това поставя под въпрос доколко компанията има самостоятелен пазарен бизнес модел и доколко нейното развитие зависи почти изцяло от достъпа до държавния интегратор.
Именно поради това възниква и далеч по-чувствителният въпрос дали ИФЕЛОУС не функционира като своеобразна „фирма касичка“ – дружество, през което се акумулира ресурс от обществени поръчки в рамките на затворена система от изпълнители и подизпълнители.
Съученикът със собственост във фирмата
Подозренията се засилват от структурата на собствеността на ИФЕЛОУС.
Един от съдружниците, притежаващ приблизително една трета от дружеството, е съученик на Ивайло Филипов.
В нормална бизнес среда подобно познанство не представлява нарушение.
Но когато личната връзка се съчетае с милиони от обществени поръчки, висока зависимост от един възложител и системно присъствие около държавния интегратор, институционалната дистанция става спорна.
Очертава се порочен модел, при който значителен публичен ресурс се концентрира в ограничен кръг компании, а част от тези компании са свързани чрез твърде близки отношения с ръководството на възложителя.
Когато няколко едни и същи компании се появяват многократно около един и същ публичен възложител, постепенно се оформя затворена икономическа екосистема. Публичният ресурс се насочва към тесен кръг изпълнители. Те укрепват финансово благодарение на държавните поръчки и стават още по-зависими от възложителя, в лицето на Ивайло Филипов. Зависимостта от своя страна ги превръща в инструмент за влияние, коментираха специалисти от ИТ сектора.
32 милиона евро от ЦИК
Особено тревожен е изборният сегмент от дейността на „Информационно обслужване“.
По данни, публикувани в аналогични журналистически разследвания, дружеството е договорило и получило от Централната избирателна комисия над 32 милиона евро за компютърната обработка на изборните резултати.
Средствата за видеонаблюдението в изборния ден са плащани отделно и не са включени в тази сума.
И тук отново се появява познатият модел – директно договаряне, без реален конкурс и без конкурентна процедура. Това означава, че едно и също дружество системно обработва изборните резултати, получава десетки милиони от ЦИК и на практика няма реален конкурент.
Години наред защитната теза беше, че обработката протича без оспорвания и без касиране на резултати. Тази теза вече не може да бъде използвана със същата убедителност. Резултатите от вота през октомври 2024 г. бяха оспорени, а Конституционният съд потвърди наличието на проблеми, независимо от действията и позициите на „Информационно обслужване“, ЦИК и прокуратурата.
Ивайло Филипов сам призна от парламентарната трибуна, че лично е сезирал прокуратурата във връзка с оспорването на вота. Това действие поражда тежки въпроси. Защо изпълнителният директор на дружеството, което технически обработва резултатите, се намесва активно в спор, който трябва да бъде решен от Конституционния съд?
Чии интереси защитава?
И не представлява ли сезирането на прокуратурата опит за институционален натиск върху конституционната процедура?
Последната и най-слаба точка на изборите
Обществото обикновено насочва вниманието си към секционните комисии, машините, бюлетините и купения вот. Но най-слабото място може да се окаже накрая. Там, където всички резултати се събират, обработват и превръщат в окончателни числа.
Докато една и съща управленска фигура като Ивайло Филипов контролира дружеството, което обработва резултатите от поредни избори, и докато същото дружество получава десетки милиони без реална конкуренция, съмненията няма как да изчезнат.
Писма до Американското посолство
Според информация, появила се в разследвания на сайтовете “Афера” и “Медиа Мол”, усещайки разклащане на позицията си, Ивайло Филипов е започнал да оказва натиск върху американски технологични компании да изпращат писма в негова подкрепа до Посолството на САЩ в София.
Моделът е описан пределно ясно: “Подкрепяш ме – получаваш бизнес. Не ме подкрепяш – губиш бизнеса”.
Ако подобни действия бъдат потвърдени, те биха означавали, че публичният ресурс и достъпът до държавни поръчки се използват за лична управленска защита.
Целта изглежда очевидна – той да остане начело на „Информационно обслужване“ и при новата власт.
„Ин хаус“ – държавата плаща, други работят
В основата на целия модел, изграден около Ивайло Филипов стои механизмът на „ин хаус“ възлагането.
Ето как е построена цялата верига. Държавата плаща на „Информационно обслужване“. Дружеството превъзлага работата на външни изпълнители. Подизпълнителите извършват реалната дейност. А държавният интегратор остава между бюджета и изпълнението.
Според критиците на модела именно в тази разлика се създава възможността за комисионни, непрозрачно ценообразуване и пренасочване на ресурс към предпочитани компании.
Малки изпълнители работят на минимални маржове, докато системата генерира приблизително 100 милиона евро годишен оборот, който продължава да расте. Това криви пазара на информационни и комуникационни технологии.
Частните компании не се конкурират само помежду си. Те се конкурират с държавно дружество, което има гарантиран достъп до възлагания, привилегирован статут и възможност да избира кой ще получи реалната работа.
“Това не е свободен пазар.Това е пазар, управляван през държавна врата, чийто ключ се намира в ръцете на един тесен управленски кръг”, не сдържаха гнева си лицата, които ни предоставиха част от данните.
Фирмите касички около властта
Имената на „Компютър 2000“ и ИФЕЛОУС вероятно не изчерпват картината.
Около „Информационно обслужване“ се появяват и други дружества, които получават поръчки, подизпълнение и достъп до публичен ресурс.
А Ивайло Филипов е директорът, който оцелява при всяка власт, разпределяйки стотици милиони. Той е директорът, имащ достъп до изборната обработка и който може да блокира собствения си принципал.
Когато всичко това се събере около една управленска фигура, въпросът вече не е кой печели конкретна поръчка. Въпросът е кой контролира държавата.
Докато няма пълна проверка на договорите, подизпълнителите, личните връзки, международните посредници, секретните поръчки и изборната дейност на „Информационно обслужване“, всяко уверение за прозрачност ще звучи като куха декларация.
А докато Ивайло Филипов продължава да стои в центъра на този модел, съмненията около честността на изборите няма да изчезнат.
Гражданите могат да гласуват масово. Комисиите могат да преброят бюлетините. Наблюдателите могат да следят секциите. Но накрая всичко стига до едно място.
До компютърната обработка. До системата.
До „Информационно обслужване“. И до човека, който от години държи ключа към нея.
Очаквайте продължението на разследването за фирмите касички около кръга на Ивайло Филипов, заплахите за националната сигурност и влиянието върху изборния процес.
Източник: crimesbg.com
