Наблюдавайки литературната и светската суматоха около официалния му дебют като поет няколко десетилетия след сътворяването на стиховете му, Виктор Пасков вероятно се подсмихва някъде из рая на бохемите.
Скандалният автор на романите „Балада за Георг Хених“, „Германия – мръсна приказка“ и „Аутопсия на една любов“, се оказва изключителен лирик, а в някои от произведенията в мерена реч като в увертюра се долавят метафори и настроения от бъдещата му проза.
Читателите могат да се убедят в това, благодарение на две от най-важните жени в живота му – Никол – дъщерята от първия му брак и проф. Мари-Варина Николов – втората му съпруга. Наследницата ги открива след кончината му през 2009 г., а бившата партньорка ги съхранява. Покрай представянето на стихотворенията, публиката не крие интереса си към личността му, макар в повечето страници от книгите си той споделя съкровени събития.
Чепатия си характер дължи на сивото десетилетие, в което расте – роден е през 1949 г. Всичко, описано в „Балада за Георг Хених“ е истина – мизерия, бит, морал, отчуждение, преклонение пред духа… Все още не е тръгнал на училище, когато думата „лагер“ влиза в семейния им речник. Бащата на майка му и двамата й братя са изпратени в Белене и всички от семейството изпадат в ужас дали ще оцелеят и ще ги последват ли и други.
При все, че няма успех с цигулката, подарена му лично от най-добрия лютиер Георг Хених, още на 5-годишна възраст е на „ти“ с музиката и хармонията влиза в кръвта му, и безпогрешно чете и чува нотите от раз. Скоро започва да свири на кларинет, а след това и на китара.
Десети клас завършва с двойка по литература, заради което трябва да повтаря годината. Опълчва се с гневни иронични стихове, изписани с флумастер върху вратите на тоалетните.
Той, както и повечето от младежите около него, са изключени от училище и са със забрана да влизат във ВУЗ-ове. Заминава за ГДР, където баща му работи като тромпетист през 1968 г.
Първата му голяма новела е „Невръстни убийства“, по която критиците изстрелват канонада на унищожение. Колкото и странно да е за взривоопасния характер на Пасков, той приема оценката им за обективна. Пет години по-късно същите тези хора го акламират за „Балада за Георг Хених“.
Умее да е единак, нарича себе си „романтик-реформатор“ и „шибан революционер“. Само месеци след премиерата на „Балада за Георг Хених“, Пасков е новата звезда на литературата.
След като през 2004 го уволняват от културния ни институт в Берлин, две години по-късно президентът Георги Първанов го изпраща за културно аташе в Берн.
„Стихотворения“-та на Пасков, чиято официална премиера беше преди дни, са интересни за литературните историци и обикновените сеирджии в гилдията с предговора на Георги Господинов. И едните и другите още помнят публичния дебат между двамата през 2008 г.
Източник: Уикенд
