Според някои царица Елеонора е главният стимул за продукцията „Богдан Стимов“

https://crimes.bg/index.php/vodeshha-tema/spored-nyakoi-carica-eleonora-e-glavniyat-stimul-za-produkciyata-bogdan-stimov/27690 Crimes.bg
Според някои царица Елеонора е главният стимул за продукцията „Богдан Стимов“

През 1916 г. е създаден третият български филм „Богдан Стимов“, който е с внушителната за времето си продължителност от 110 минути.


Доста е спорен въпросът доколко е нашенски, имайки предвид факта, че водещият екип от режисьор, сценарист, оператор и главни актьори, не е български.

За сметка на това в лентата играят себе си цар Фердинанд, царица Елеонора и двете царски щерки Надежда и Евдокия.


Добросърдечната втора съпруга на Фердинанд е развълнувана от несправедливо обвинения в убийство българин от Македония – Богдан Стимов. Царят пък на свой ред вижда възможност да покаже на света чрез филма защо България влиза в Първата световна война след преживяната национална катастрофа и несъстоялото се след Балканската и Меджусъюзническата война обединение на всички територии, населени с българи.


Готовият вече филм се прожектира първо в страната ни и бива определен от вестниците за най-патриотичното кино, което се превръща в огромна сензация.

Продължителността на съвместната продукция на България, Австро-Унгария и Германия е 1 час и 50 минути.


До 1916 г. България има направени два филма – краткият „Българан е галант“ и 16-минутният „Любовта е лудост“.

Суперпродукцията „Богдан Стимов“ разказва за Богдан, който с жена си Ана и децата им Марица и Петър живеят в българско село в Македония. Съдия Стоеску задиря Ана, а селският идиот мрази съдията и го очиства с брадвата на Богдан Стимов. Главният герой е заподозрян, а кметът иска ареста му.


Ана измолва Богдан да избяга в Америка като заминаването му е много трогателно. Там с упорит труд той се издига до директор на военна фабрика.

След избухването на Първата световна война италианецът Етели настройва италианските работници срещу германските и австрийските им колеги. Защитавайки ги, Богдан усложнява допълнително положението си като отказва сделки с оръжие за Антантата.


Уволнен е заедно с помощниците си Макс и Фридрих. В първия е влюбена сестрата на Етели – Анна, която ги снабдява с шведски паспорти. Така четиримата се качват на параход за Европа. Етели обаче се свързва с полицията, параходът бива застигнат и бегълците – арестувани.


Докато полицейският кораб пътува към брега, четиримата крадат лодка и се пускат в океана с риск за живота си. след редица премеждия биват спасени от немска подводница. Тримата заминават за Германия да воюват, а Богдан се връща в родното си село, което вече е окупирано от сръбски войски. Един от сръбските офицери вдига насила сватба с ненавиждащата го Марица, използвайки заплахи.


Богдан пристига по време на подготовката за сватбата и вдига съселяните си на бунт. Марица е спасена, Ана се укрива. Богдан и Марица, заминават заедно с децата си за София. В двореца той иска прошка от цар Фердинанд, че е избягал от страната и моли да бъде изпратен като доброволец на фронта. Молбата му бива удовлетворена. На фронта като медицинска сестра отива и Марица.


Следват батални сцени. В това време се появяват и вражески части, а там е Етели. Той стреля в Марица, но Макс и едно младо войниче се хвърлят да я спасят. Младото войниче бива убито от куршума на Етели. Когато лекарят разкопчава куртката му, става ясно, че това е момиче – Анна. Етели е арестуван, а селският идиот си признава пред новата администрация за убийството, за което несправедливо е обвинен Фердинанд, за да връчи орден за храброст на Богдан.


Това е в общи линии сюжетът на филма. Малко след европейската му премиера царица Елеонора издъхва през октомври 1917, а на 3 октомври следващата година, Фердинанд бива изгонен от България заради новата национална катастрофа в резултат на Първата световна война.


Днес се смята, че филмът не може да бъде видян от начало до край или че въобще е невъзможно да се гледа

На България е подарено копие веднага след завършването на лентата през 1916 г. открито е почти случайно в дървена кутия в Националния политехнически музей.

Източник: Уикенд

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.