Младият директор на държавната мандра „Ел Би Булгарикум“ Никола Маринов започна да продава евтино сирене и кашкавал и бе уволнен.
Макар да има само десетина магазина в столицата, народът бързо научи за евтинията и се юрна натам. Медиите също отбелязаха случващото се, което доведе до уволнението на Маринов от икономическия министър Никола Стоянов. Причината за уволнението му бе, че не играе по правилата и пречи на комерсията. Казано с други думи – набута се в най-невралгичната територия – ценовата.
Покрай „хранителната мисия“ неголямата мандра свърши полезна работа за стопанския ни живот, превръщайки се в лакмус и изкарвайки сенчестите страни. Показа и как се движат схемите – по някаква абсурдна логика. Цената на нашенското саламурено сирене надхвърли дори тази на френското сирене Рокфор и италианската горгонзола, а кашкавалът вече е тройно по-скъп от месото.
Разбира се спекулацията втрещи обществото и икономистите наплюнчиха моливите да я обяснят – енергия, транспорт, криза, инфлация, войната в Украйна и всевъзможните макроикономически и геополитически причини. Само дето не посочиха лунните петна. А причината била на една ръка от нас – в министерските и комитетските канцеларии.
Именно уволненият Маринов разясни, че от фермата до магазина млечните продукти поскъпват с не по-малко от 80%. Разбира се инфлацията я има, но тя далеч не е галопираща, каквато я раздрънкват всевъзможните народни подмазвачи и събирачи на симпатии.
Истината е, че сагата в „Ел Би Булгарикум“ е типична за всяко наше предприятие и в този ред на мисли може да им е от полза.
Оказва се, че мерките са чиста проба симулация или леко гъделичкане с перце, на които търговските босове се хилят и си пият кафето.
В един момент назначеният с подписа на икономическото министерство директор на „Ел Би Булгарикум“, се оказва неудобен и разбира се му скроиха шапка, назначавайки му „супервайзър“, който логично се оказва доверен човек на „шапкаря“ и почва да наднича и да пише доклади.
Посредством устни заповеди, писма, мейли и приложени оферти, Маринов бива принуден да купи мляко от унгарски производител. В същото време цената се оказва по-висока от тази на нашите млекари. На всичкото отгоре извършената нарочна лабораторна проба доказва, че суровината е под стандарта. Резолира с едно „не“ и така си спечелва „симпатиите“ на принципалите. Те обаче не стоят мирни и продължават да го натискат да купи сухо мляко – отново вносно, което също отказва, защото не ползва такава суровина.
Така бива обвинен в производството на 60 тона некачествен кашкавал. Според шефа на ДКК продуктът не става дори за подарък.
Според Маринов тази оценка е тежка провокация – спекула със здравни аргументи, репутационна щета, предпоставка за фалит на предприятието, както и скрит стремеж към приватизация.
Тъй като казусът е сложен се очаква да продължи в съдебната зала.
Източник: Уикенд
