На 14 септември 2018 г. мобилният телефон на Андрей Аверянов звъни напористо броени минути преди полунощ.
Въпреки късния час генерал-майор Аверянов, който е командир на подразделение 29155 за секретни операции на Главното разузнавателно управление (ГРУ) още е в офиса си в централата на „Хорошевское шосе“ 76 в Москва.
Среднощният обаждащ се е началникът на отдел 5 на ГРУ. Той ръководи т.нар. отдел „Нелегални“, разпръскващ военни шпиони по цял свят с фалшиви самоличности. Двамата офицери на ГРУ разговарят малко над минута. Аверянов е имал тежък ден – разконспирирани са подчинените му, шетали с „Новичок“ в Англия чрез номерата на паспорти с фалшива самоличност. Така биват разкрити десетки офицери от ГРУ, внедрени в Европа.
На следващия ден дама с дълго и звучно име си купува еднопосочен билет от Неапол до Москва. Близо десетилетие, тя пътува по света, представяйки се за космополит, роден в Перу и създателка на собствена линия бижута. По-късно същата вечер, кацайки в Москва, изчезва вдън земя.
Руската Мата Хари е успяла да оплете в мрежите си висши офицери от НАТО. Предполага се, че шпионката на ГРУ се е докопала до секретни данни на Алианса. Не е изключено да е посяла вируси в телефоните и компютрите на приятелите си.
Двойственият живот на мадам Мария Адела Куфелдт Ривера бе разкрит с гръм и трясък на 25 август от разследващите сайтове „Инсайдър“ и „Белингкет“. Истинското й име е Олга Колобова. Попада в полезрението на разследващите още в края на 2021 г. Тогава „Инсайдър“ установява, че са й извадени минимум три руски паспорта – два задгранични и един вътрешен. Всички те са със серийни номера, ползвани от офицери от ГРУ.
Първият й руски задграничен паспорт принадлежи към серията, която ГРУ е издало на минимум 6 свои служители. Сред тях са Сергей Павлов с истинско име Сергей Лютенко – предполагаемият отровител на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев и Александър Данилин с истинско име Александър Ковалчук, съпричастен с атаката с „Новичок“ срещу Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия в Солсбъри.
В далечния август 2005, Мария, която е 30-годишна по онова време се опитва да получи перуанско гражданство. Представя акт за раждане през 1978 г. в морския град Каляо и кръщелно свидетелство от местната църква. При проверката обаче лъсва, че вторият документ е фалшив. Църквата е издигната девет години по-късно след фиктивното й кръщене. Въпреки това, тя продължава да твърди, че е с южноамериански произход.
През 2006 г. Мария се подвизава с руски паспорт и е на прикритие в Московския държавен университет. Живее в Москва, но на адреса съседите за първи път чуват за нея, а разследващите журналисти дори не са виждали очите й. Вече е трудно да се установи кога точно Мария се е появила в Европа. Съдейки по снимките й в социалните мрежи, е била в Рим и Малта между 2009 и 2011 г.
Бившият редактор на „Космополитън“ Марсел Д`Аржи Смит я смята за близка приятелка, откакто я среща на парти в Малта през 2010 г. тогава тя твърдяла, че учи гемология в Париж, но често идва в Малта, където има гадже.
Първите данни за многобройните й воаяжи в чужбина датират от 2011 г. Номерът на паспорта й, който бива издаден през август се различава само с една цифра от този на Сергей Федотов – третият участник в покушението срещу Скрипал. Зад това име е скрита самоличността на генерал-майора от ГРУ Денис Сергеев.
Марсел Д`Аржи Смит си спомня, че Мария много настоявала да я запознае с някой английски лорд или политик, но всичко останало в сферата на разговорите. Малко след преместването си в Париж, тя регистрира собствена марка бижута „Серин“. От този момент те стават официално прикритие на шпионката.
През 2012 г. сключва брак с човек, за когото твърди, че е италианец. Оказва се обаче, че съпругът й, представен само с инициалите Д.М. има италианско, еквадорско и руско гражданство. На 13 юли 2013 съпругът й издъхва на 30-годишна възраст, а като причина за смъртта му се посочва двойна пневмония и автоимунно заболяване.
Приятелите му остават изненадани, когато в хода на разследването научават, че е бил женен за Мария, а те дори не са чували за нея.
Според граничните данни по време на смъртта на съпруга й, тя не е била в Русия.
Малко след това Мария се премества в Италия, където регистрира собствена фирма „Серин СРЛ“. Именно в Неапол започва върхът на кариерата й като руска шпионка. През следващите 3 години се превръща в неразделна част от местния социален живот. Проверка обаче сочи, че всъщност скъпите бижута далеч не са проектирани от нея, а са евтини китайски дрънкулки, закупени от китайски онлайн търговци.
Основното й постижение, което отваря много врати за нея е получаването на длъжност в „Лайънс клуб“ през 2015 г. Този клуб има една важна характеристика – създаден е от офицери на НАТО, базирани в Неапол и дори включва отличителните знаци на обединените сили на Алианса върху знамето им.
Мария била много активна в опитите си да възроди клуба, когато членството намаляло и съществувал риск да бъде закрит. Тя дори доброволно платила членския внос на всички, което го усъмнило. Така Мария стига до италианското и американското командване на Алианса, като е имала отношения с десетки офицери от базата на НАТО в Неапол и на 6-ти американски флот.
След разкритието за фалшивите паспорти, Мария отлита за Москва, без да обясни на никого от европейските си познати внезапното й изчезване. След два месеца публикува пост във Фейсбук, в който твърди, че е болна от рак. Докато приятелите й в Европа вече мислено са я погребали, през декември 2021 г., тя пуска съобщение до Марсел Д`Аржи Смит, в което й пише, че много й лисва, но има неща, които не може да й обясни.
Докато измислената Мария Адела умира от рак, истинската Олга Василевна Колобова се устройва добре в Москва. Купува си с наградата на ГРУ последен модел Ауди и се нанася в елитен апартамент на баровски комплекс. Жилището струва 600 хиляди евро и й е подарено от държавата.
Източник: Уикенд
