"Това, което винаги ме е водило в работата ми, са героите. Често казвам на хората от моя екип – излезте навън, в реалния свят, и намерете истински модели за моите сценаристи. Не сменям структурата на сценария. Водя се по него, но използвам моя прочит.
Това винаги е била моята мантра и това, което ме е вълнувало. Чрез филмите аз образовам и забавлявам самия себе си в светове, до които няма да мога да се докосна, ако не съм режисьор. Ако се вгледате внимателно в моите герои, колкото и да се положителни, те винаги имат своя мрачна страна.
Мисля, че има два начина, по които може да се погледне на страха. Най-страшното нещо, което съм правил в живота ми, е да снимам филми. Всяка сутрин преди да снимки се будя час или два преди будилника. Това е добро нещо. Страхът ме мотивира. Наслаждавам се на този страх. По някакъв начин съм перверзен.
През цялото време се катеря по скали в моя живот. Когато завърша някой филм, отивам в парка Йосемит и се провисвам от някоя скала. Този страх е осезаем. Той е реален и в същото време е абстрактен. Това е най-плашещото.", казва режисьорът.
Навършиха се 10 години от самоубийството на холивудския майстор Тони Скот
На 19-и август 2012-а година, Тони Скот паркира автомобила си на моста "Винсънт Томас". Режисьорът на култови холивудски филми излиза от автомобила си и прекрачва перилата. Според очевидец, Тони не се поколебал да скочи.
Малко по-късно бреговата охрана на Лос Анджелис намира тялото, а в колата му откриват прощално писмо, адресирано до семейството.
През ноември, брат му Ридли Скот признава, че Тони се е борил с рак твърде дълго време, а неговото семейство предпочело да запази всичко това в тайна.
Дни по-късно след фаталния скок аутопсията потвърждава: Тони се е самоубил. Грешна диагноза за тежко и нелечимо заболяване може би го подтиква да избере смъртта.
Аутопсията изненадващо установява, че приживе не е страдал от нищо сериозно, като изключим мозъчното му заболяване преди време. Него обаче Тони Скот успява да пребори. Причина за смъртта са единствено травмите, получени при скачането от моста в тихото неделно пристанище на Лос Анжелис.
На 22 октомври 2012 г. офисът на съдебните заседатели на окръг Лос Анджелис обявява причината за смъртта като "множество тъпи наранявания". Терапевтични нива на миртазапин и езопиклон, медикаменти, които предвизвикват суицидни мисли, са открити в тялото му. Служител на съдебния лекар заявява, че Скот "не е имал никакви сериозни медицински състояния" и че "не са установени анатомични доказателства за неоплазия (рак)".
Нито полицията, нито семейството разкриват съдържанието на бележките, които е оставил.
Том Круз, Вал Килмър, Дейвид Бауи и други актьори, участвали във филмите на Тони Скот, не могат да си обяснят фаталното му решение, а след информацията за това, че е било грешка, са направо потресени.
Сред любимците на Тони Скот бил и актьорът Дензъл Уошингтън, който играе в четири от последните пет филма на режисьора. Дензъл много тежко приел новината за безсмислената му смърт.
След снимките на "Неудържим" Тони Скот казва за Уошингтон: "Дензъл, като повечето хора, изпитва страх от височини, но въпреки това застана на височина от 25 фута и то върху влак движещ се с 50 мили в час. Повярвайте ми, това не беше никак лесно. В крайна сметка успяхме да смесим кадрите с актьорите с тези на каскадьорите и мисля, че се получи страхотно.
Очевидно и самият режисьор не е имал страх от високо, когато избира да полети към смъртта от цели 56 и метра...
Отдават му почит - Том Круз, Кришчън Слейтър, Вал Килмър, Еди Мърфи, Дензъл Уошингтон, Джийн Хекман, Илайджа Ууд, Дейн Кук, Дуейн Джонсън, Стивън Фрай, Питър Фонда, Кийра Найтли и много други.
Круз определя Скот като "креативен мечтател, чийто отпечатък във филмите е неизмерим".
Дензъл Уошингтън казва: "Тони Скот беше страхотен режисьор, истински приятел и е невъобразимо да се мисли, че сега го няма".
Чарлз Стъридж добавя, че Скот е "брилянтен британски режисьор с изключителна способност да създава енергия на екрана, както в действието, така и при създаването на характери".
Антъни Дейвид "Тони" Скот е носител на "Златен глобус", "БАФТА" и две награди "Еми".
Известни филми, режисирани от него, са "Топ Гън", "Ченгето от Бевърли Хилс II", "Дни на грохот", "Истински романс", "Шпионски игри", "Мъж под прицел", "Дежа вю" и други. Сам е режисирал повече от 20 филма и телевизионни предавания, а е бил продуцент на над 50.
Негово дело са и екшънът "Неудържим ("Unstoppable") с Дензъл Уошингтън, с когото са заснели още няколко филма: "Аленият прилив", "Мъж под прицел", "Дежа вю" и "Ударът Пелам 123". Скот е режисьор и на хитови филми като "Фенът" (с Робърт де Ниро) и "Обществен враг" (с Уил Смит).
Кариерата на британския режисьор винаги е била в сянката на брат му Ридли Скот, известен с кинохитове като "Гладиатор" и "Небесно царство". Ридли Скот има цяла колекция от Оскари, за разлика от брат си Тони.
Ражда се в Северен Шийлдс, Великобритания, на 21 юли през 1944 година. Той е най-малкият от тримата синове на Елизабет и полковник Франсис Пърси Скот, който е служил в Кралската армия.
Тони тръгва по стъпките на по-големия си брат, учи в Grangefield School, Уест Хартълпул колеж по изкуства и завършва училище за изкуства със степен по изобразително изкуство.
На 16-годишна възраст той се появява в късометражния филм "Момче и велосипед". Това е режисьорският дебют на брат му Ридли, който е на 23.
Тони Скот продължава обучението си по изкуство след като не успява да постъпи в Кралския колеж в Лондон.
Отново, следвайки стъпките на Ридли, по-късно Тони завършва Кралския колеж по изкуства, въпреки че възнамерява да стане художник.
"Целта ми беше да снимам филми, но бях влязъл в рекламите. Занимавах се с тях 15 години, бях доста плодовит и това беше нещо като моя тренировъчна площадка.
За да дойдат големите холивудски екшъни...
След звездния успех на "Топ гън", Скот се озовава в списъка на екшън режисьорите на Холивуд. През 1987 г. той се обединява със Симпсън и Брукхаймер, за да режисира Еди Мърфи и Брижит Нилсен в дългоочакваното продължение "Ченгето от Бевърли Хилс II", което оставя критиците резервирани, но е сред най-касовите филми за годината.
През 1993 г. Скот режисира "Истински романс" за 13 милиона долара, по сценарий на Куентин Тарантино. В актьорския състав е са Кришчън Слейтър, Патриша Аркет, Денис Хопър, Кристофър Уокън, Гари Олдман, Брад Пит, Вал Килмър и др. За следващия си филм, "Пурпурен прилив" (1995), Скот отново работи с продуцентите Дон Симпсън и Джери Брукхаймер.
Подводният трилър с участието Джийн Хекман и Дензъл Вашингтон е приет зле от критиката, но търговски се "представя" твърде добре.
Скот се жени три пъти. Първият му брак през 1967 г. е с популярната дизайнерка, носителка на Наградата BAFTA, Гери Болди (1944-2007). Развеждат през 1974 година. Вторият му брак е през 1986 г. с рекламния директор Глинис Сандърс. Те се развеждат година по-късно, когато аферата му с Брижит Нилсен (омъжена за Силвестър Сталоун по това време), с когото се среща на снимачната площадка "Ченгето от Бевърли Хилс II", става публично достояние. Впоследствие Тони се среща с кино и телевизионната актриса Дона Уилсън, която е с 24 години по-млада от него, на снимачната площадка на "Дни на гръмотевицата" през 1990 г. Женят се през 1994 г. Тя му ражда синове близнаци, Франк и Макс, през 2000 г.
В семейно прессъобщение от 22 август 2012 г. се посочва, че "Семейството ще обяви планове след Деня на труда за предстоящо тържество за отпразнуване на живота и делото на Тони Скот." Семейството обявява, че е създало фонд за стипендии в Американския филмов институт на името на Скот, заявявайки: "Семейството моли да се правят дарения във фонда, за да се насърчат и ангажират бъдещите поколения, създатели на филми".
Той е кремиран и пепелта му е погребана на 24 август в Лос Анджелис. Впоследствие се съобщава, че Тони Скот е оставил имението си на семейството.
Кинокритичката Манохла Даргис от "Ню Йорк Таймс" пише, че Скот е "един от най-влиятелните филмови режисьори през последните 25 години, макар и един от най-последователно и грубо подценяваните от критиците" и го нарича "един от топ футуристите на съвременния блокбъстър... Това бяха филми на някой, който искаше да те придърпа здраво и никога да не те пусне. ", казва критичката.
Източник: dir.bg
