След като в началото на седмицата пожар едва не изпепели местната болница, благоевградчани сериозно се замислят за направят голям курбан за здраве.
Местните отбелязват, че на всеки 70 години в района става някакъв инцидент, който взима жертви, и на черната поредица трябва да се сложи край.
Неписаната статистика е направена от кореняци благоевградчани, които били отлично запознати със случващото се в региона. За тях пожарът в местната болница от 2 юли тази година, при който изгоря цяло отделение и пострадаха няколко пациенти, един от които бере душа, изобщо не бил случаен. Той имал за цел да предупреди местните жители, че трябва да се променят към добро, защото са станали твърде лоши и некоректни в отношенията си един към друг. По думите им неслучайно е горяло здравното заведение. Огънят трябвало да се тълкува като предупреждение, че рано или късно ще дойде още по-голямо зло и няма да има къде да се лекуват.
„Говори се, че пациент забравил цигарата си и така лумнала огнената стихия. Дали е вярно, не се знае. Толкова дълбоко да са спали четиримата мъже в стаята, че да не усетят нищо, не ми се вярва. Нашият град дъжд го бие и огън го гори на всеки 70 години. Възрастните са чували от родителите си датата 2 юли 1954 г. Цял ден валяло дъжд. Река Бистрица преляла от коритото си. Станало страшно! Улиците на Благоевград потънали под вода. Имало разрушени огради, дворове на къщи, мостове. Токът прекъснал, водоснабдяването също.
По улиците буквално плували тенекии със сирене, пити с кашкавал, черги, одеяла, дрехи. Стихията взела 11 жертви в Благоевград и още 9 в околните села, като Бистрица, Дъбрава и Рилци. Хората плачели от мъка, защото селскостопанската им продукция била напълно унищожена. Плачели и за 20 покойници от района, които били опети набързо, защото поповете по онова време не си давали много зор, пък и комунистическите власти не толерирали религията. Всички жени вързали черни кърпи на главите си в знак на солидарност с тъгата на семействата, които били почернени от стихията.
С месеци се говорило за водата и за това, че вероятно много грехове имат да плащат.
Помолили местен свещеник да отслужи литургия за здраве на площада още на 3 юли, но отчето не се съгласил от страх, че ако послуша миряните, ще рискува да отиде в Белене. Водният ад бил заметен от властите. Тогава те се стараели да градят новата българска държава по съветски модел, което означавало, че за грешки, аварии и природни бедствия трябвало да се мълчи, за да се види, че при комунизма такива неща няма. Днес всеки може да говори каквото си иска и никой не го спира. Не сме хукнали да се доказваме пред света. То е ясно кои сме и какви сме.
Изгорялото ортопедично отделение на 2 юли тази година е голяма драма за цялата област. Не стига че трудно се намират лекари, но и база за лечение един ден няма да има.
Затова е добре да се направи един курбан за здраве. Все ще се намери някой богат човек, който да хариже два коча и да намери готвачи, пък да се съберем в двора на някоя църква. Ще хапнем за здраве, не за наяждане. Символично, колкото да омилостивим боговете“, разказва Цветан Кирилов.
Негов приятел, също благоевградчанин, обяснява, че този път молебен трябва да се направи. Нещата били далеч по-различни, отколкото преди 70 лета, свещениците били готови на всичко, стига някой да им плати да попеят малко над казаните с мръвка и да благословят гражданите за здраве.
В Благоевград не мислели да ръсят улиците със захар, както преди време направил кметът на Нова Загора, за да спре серията от катастрофи в района, разхвърляйки 50 килограма от белите кристали по улиците. Захарта била част от езически обичай. Благоевградчани държали на поп. Били сигурни, че някой божи наместник ще си свърши перфектно работата и датата 2 юли ще остане завинаги в историята.
„Явно 2 юли е фатален за нас, макар да ни натъжава през 70 години. Десетки легенди се носят за жестоки кланета по турско време. В знак на отмъщение доста нашенци са посегнали на турците, трепали са ги, грабели. Било е буквално око за око, зъб за зъб. Изчезвали са мистериозно хора, никой не е могъл да ги намери после. Говори се и за някаква поругана джамия. В онези времена това ставало с хвърлена в двора на джамията свинска глава или крак. Турците смятат това животно за нечисто, не го ядат, не го пипат с ръце. Знае ли човек, може би затова ни се връща през седем десетилетия. Човешките грехове са толкова много, че не се побират на пръстите на ръцете ни. Ние грешим дори и с мислите си, не само с делата.
В Благоевградско има и моми, които са се самоубивали, защото са били обезчестени насила от друговерците. Жалко че не е имало кой да ги защити. Може би това също е грях, може би е трябвало да бъдат опазени от роднините си, от съседите си, а може би са имали фриволно поведение“, коментират още в Пиринско…
Източник: Уикенд