Земеделците протестираха – на предна линия в пътните блокади бяха трактори и комбайни, струващи стотици хиляди левове, купени с пари от ЕС. Шофьорите им не са дребни фермери, който ще пострадат от вноса на украинско зърно, а служители на т.нар. земеделски олигарси, който обработват над две трети от нивите у нас.
Нетипичната за Европа концентрация в сектора, която се случи през последните години промени и профила на земеделието в България. Вместо плодове и зеленчуци, с чиито производство страната ни е известна от векове, днес заради минималните разходи се сеят основно жито, царевица и слънчоглед, а ние се тъпчем с вносни боклуци. При това с 4-5 комбайна за няколко дни спокойно могат да се ожънат десетки хиляди декари.
В същия момент отглеждането върху подобна площ на домати или картофи изисква стотици работници, с което би могло да се осигури препитание на живеещите в селата. Неслучайно България е единствената страна в целия ЕС, където върви масово обезлюдяване на селата. В останалите страни от съюза олигарси, обработващи по един милион декара, няма. Средното земеделско стопанство в Европа обикновено е от около хиляда декара.
Проблемът идва от сбъркания начин, по който се разпределят парите на Брюксел, обясняват експерти. У нас се плаща на единица площ, без значение от вида култура, която е засята на нивите. С парите на ЕС олигарсите тук могат да си покрият минималните разходи за изорване, засяване и прибиране на отглежданите жито, царевица и слънчоглед. За производителите на плодове и зеленчуци отпусканите 30-40 лева на декар обаче няма как да стигнат заради нуждата от наемане на повече работници.
С тази несправедливост са наясно всички в бранша, което е причина в останалите държави от ЕС субсидиите за производителите на плодове и зеленчуци да са десетки пъти по-високи.
Българските земеделски министри от 20 години също обещават да променят правилата за разпределение на субсидиите, но така и нищо не се случва. Едва ли е заради липса на време. Все пак, голяма част от бившите министри или шефовете на Фонд „Земеделие” имат собствен зърнен бизнес или днес са на скъпоплатена работа при зърнарите, като шефове на техните браншови камари и асоциации.
Пример е шефката на Българската аграрна камара Светлана Боянова, която тези дни обикаля из телевизиите и яростно защитава каузата на шепата олигарси. Преди няколко години Боянова бе зам.-министър на земеделието, отговарящ за европейските средства, а нейният съпруг заемаше висока длъжност във Фонд „Земеделие”.
Субсидиите на единица площ позволява на зърнарите да си гарантират огромни печалби. Само за миналата година сумата е колосалните 2,5 милиарда лева. Печалбите им позволяват ударно да купуват нивите на фалиралите дребните фермери. За това днес България изнася огромни количества зърно, но ядем вносни боб, домати, чушки, лук, картофи… Вносът обичайно е от други страни в ЕС, чиито власти мъдро подпомагат с повече пари тези производители и едва, ако останат средства ги насочват към тамошните зърнари.
За масовка към протестите на зърнарите са привлечени и малкото останали дребни производители. На тях земеделските олигарси щедро обещават, че ще принудят правителството да им отпусне повече пари за отглеждане на плодове и зеленчуци. Нещо, което е доста съмнително. Все пак, за да се случи това, трябва да се намали субсидията на самите зърнари. Трудно е за вярване, че организаторите на протеста доброволно ще се лишат от стотиците милиони на Брюксел, които прибират всяка година.
Да не бъдем наивни – основната цел на земеделските бунтове е защита интересите на големите акули, категорично са експерти. Не случайно основното искане е да се спре вносът на жито, царевица и слънчоглед от Украйна, а не на полски картофи, гръцки краставици и нидерландски домати. В случай, че забраната за внос от Украйна бъде подновена, българските фуражни предприятия, хлебозаводи и фабрики за олио ще са принудени да купуват продукцията на зърнарите.
На пръв поглед в това няма нищо лошо. Дори е много патриотично да си защитаваме българските производители. С дребната подробност, че през последните седмици цените на трите култури рязко поевтиняха по световните борси.
Съответно митичният внос от Украйна ще е на тези ниски цени. Нашите олигарси обаче не признават чуждите борси и са се запънали да продават продукцията си на по-високи цени, разчитайки да блокират вноса. Напълно разбираемо, всеки от тях има нужда от нов самолет, „Ролс Ройс” или имение на Малдивите.
Накрая, колкото и да упорстват, заводите ще са принудени да клекнат и ще им изкупят скъпата продукция, вдигайки цените си за гражданите и животновъди. Да припомним, че миналогодишните цени на олиото от 5-6 лева за литър не бяха заради някакви алчни търговци, а заради скъпия слънчоглед. Дали заради наглостта на шепа олигарси ни чака нов мазен шок, предстои да видим.
Източник: narod.bg
