Някогашният вътрешен министър на НРБ – Ангел Солаков бил доста интересна личност.
Партиен кадър с вид на руски колкозник, но русофоб до дъното на костите си. В годините, когато всички у нас възхвалявали дружбата със СССР, той открито демонстрирал неприязън към братушките.
Ако днес беше жив, щеше да е закръглил един век и да стиска палци на героична Украйна във войната й срещу орките на Путин.
За никого не е тайна практиката на Тодор Живков да издига кадри до най-високи ръководни длъжности, след което рязко да сваля доверието си от тях, отнемайки цялата им власт.
Кариерата на Ангел Солаков не прави изключение и се развива именно по тази схема.
На 40 години ремсистът станал шеф на МВР и ДС, а няколко години по-късно бил свален от върховете с обвинението, че готви преврат срещу Тодор Живков. След като бил уволнен от МВР, той останал депутат в парламента.
Връщайки се от избирателния си правешки район обратно към София, автомобилът му катастрофирал. Колата се забила със скорост 80 км./ч. в скала на прохода „Витиня“. Като причина се посочва счупен ябълковиден болт. Ангел Солаков се разминава само с фрактура на ръката. Като по чудо съпругата и синът му, които също пътували с него, се отървали без каквито и да било контузии.
Съмнения, че инцидентът не е случаен, изразил адвокатът на Солаков – бъдещият вътрешен министър от СДС Васил Гоцев. Той настоявал за разследване, което да установи дали катастрофата не е атентат, но Солаков отказал, въпреки, че също имал такива съмнения.
До края на 60-те години, Ангел Солаков минавал за любимец на Тодор Живков. В един момент обаче правешкият вожд започнал да проявява съмнения по отношение на фаворита си и започнал да крои планове как да го изхвърли от властта. Заради нежеланието си да прави мили очи на тамошните властелини, Солаков бил недолюбван и в Кремъл.
През 1969 г., Солаков заминава с делегация в СССР за среща с ръководителите на руските тайни служби. След солидна почерпка с водка и сельодка, зам.-председателят на КГБ – Семьон Цвигун заявява, че Червената армия ни е освободила от фашистки гнет на 9 септември 1944 г.
Ангел Солаков обаче категорично възразил, тъй като не бил съгласен с тази теза.
Това обидило подпийналия съветски генерал и се стигнало до грандиозна кавга.
При завръщането си в София, Мирчо Спасов и Григор Шопов, които също били част от делегацията, веднага докладвали на Тато подробно какви ги е надробил началникът на МВР в Москва. Тогава Бай Тошо заявил, че няма да остави нещата така.
Другият факт, предизвикал гнева на Тодор Живков бил, че Ангел Солаков наредил на шефа на „Левски“ да организира грандиозно погребение за Гунди и Котков. По онова време отборът бил на подчинение на МВР и министърът се явявал нещо като пръв началник на „сините“.
Живков и Политбюро обаче сметнали грандиозното погребение на футболистите за нецелесъобразно, тъй като точно тогава били загинали и няколко руски космонавти. С цел подмазване на братушките, ръководството на БКП настояло футболистите да бъдат изпратени скромно по последния им път. Те били категорични, че е невъзможно церемонията на някакви си ритнитопковци да е по-грандиозна от тази на геройски загиналите съветски астронавти.
Ангел Солаков обаче не се подчинил на висшия партиен орган и не отменил траурното шествие за футболистите. Единствената промяна била в маршрутите, по които трябвало да минат опечалените фенове.
Вбесен от своеволията на Ангел Солаков, Тодор Живков привикал в кабинета си Ангел Цанев, който бил завеждаш военния отдел в ЦК и наредил уволнението на Солаков, заявявайки, че Цанев заема мястото му.
В историята името на Ангел Солаков остава и като първият човек, сключил граждански брак у нас. Преди неговата сватба всички венчавки в България се сключвали само с църковна церемония, а не с подписване в райсъвета.
Бъдещият министър обаче казал своето „Да“ на избраницата си Цветана Попова без попска благословия.
20 години по-късно жененият Солаков заминава на санаториум в Нареченски бани, където се влюбва в рехабилитаторката Роза. Тя му пристава официално през 1970 година и двамата сключват брак.
На сватбата в Боянското ханче му кумували пехливанът легенда Боян Радев и петобоецът Стоян Славков.
Русофоб №1 в БКП издъхва през 1998 година на 75-годишна възраст. В залеза на дните си изкарал коварен хеморагичен инсулт и бил в доста окаяно състояние. Някогашните му колеги от МВР разказват, че често го засичали да се мотае мръсен, дезориентиран, окъсан, че дори и опикан в градинката пред църквата „Св. Седмочисленици“.
Източник: Уикенд
