Според запознати, ако на небето устройват тържествени церемонии за новопристигналите покойници, то със сигурност Тодор Живков няма да е сред най-усмихнатите посрещачи на Михаил Горбачов.
Горбачов, който издъхна на 30 август и генералният секретар на ЦК на БКП се мразеха вдън душа и не биха се помирили дори във вечното царство.
Запознати издават, че още с идването си на власт, бащата на перестройката започнал да тормози Тато. Той продължил да трови живота му дори и след десетоноемврийския преврат.
Думите на Петър Младенов, изречени по време на пленума на 10 ноември 1989 г., когато като току-що избран ръководител на БКП пожелава дълги години здраве, бодрост и творческа активност, оставят на аудиторията погрешното впечатление за безметежни старини на пенсионирания по принуда Живков.
Действителността обаче е много различна – разжалваният комунистически велможа много скоро бива погнат от новите управници и подложен на унищожителна критика за делата му в миналото. Атаките срещу него биват лично инспирирани от Горби.
Само месец след „дворцовия преврат“, Младенов забива нож на Тато на пореден пленум на ЦК, проведен на 11 декември. Тогава той е абсолютно безмилостен към предшественика си и го обявява за „съсипник на държавата“.
Оказва се, че Петър Младенов променя на 180 градуса тона си към сваления диктатор заради това, че в края на ноември Михаил Горбачов го скастря, че е много мек с натирения в пенсия Бай Тошо. Той е категоричен, че ако искат да покажат истинска промяна на хората, не бива да галят с перце сатрапа Тодор Живков.
Така му бива наредено да бъде дадена мощна гласност на недъзите и безчинствата му, както и да бъде напълно изобличен, без жал. Петър Младенов и останалите перестройчици разбира се приемат присърце съвета на Горбачов. Срещу Живков биват заведени редица дела и дори му бива наложен домашен арест. Истинската цел на цялата тази репресия е удовлетворението на властелина на Кремъл.
Екшънът срещу Тодор Живков в търсене на милиардите му минава под кодовото название „Операция „Директор““. Дори търсели негови имения на брега на Женевското езеро и на Канарските острови, но нищо.
Приживе основният политически съветник на Тодор Живков – Костадин Чакъров се гневял, че обърнали дома на бившия Първи с краката нагоре в търсене на компромати под формата на микрофилми. Роди ровели в солниците му с шишове.
Останал комунист до последния си дъх, Бай Тошо ненавиждал Горби и боготворял Брежнев. Любовта му се дължала на факта, че по време на управлението му, Брежнев давал на страната ни тайно между 400 и 600 млн. долара годишно. Освен това позволявал да печелим от реекспорта на руски горива.
Тато до такава степен недолюбвал Горбачов, че го наричал лицемер, интригант, хитрец на дребно и какво ли още не.
През 1985 г. Тато пише писмо до Горби, в което казва, че социализмът в съветския му вариант ще загине и че моделът е изостанал. Писмото му връчил лично, минавайки през Москва при завръщането си от едно азиатско посещение. Горбачов обаче го захвърлил в кошчето и не реагирал по никакъв начин.
Тогава Тато си дава сметка, че новият му колега е елементарен партиен агитатор от най-долнопробен вид. Въпреки това продължил да поставя въпросите си към Горбачов на индивидуални и колективни срещи, което породило психо-физическа неприязън помежду им. Онзи Кремъл си давал ясна сметка, че Живков е доайенът в международното комунистическо движение.
Приживе Чакъров разкрива, че Михаил Горбачов окончателно намразил Тато през превратната за страната ни 1989 година, тъй като генсекът на БКП си позволил да заяви на руския държавен глава, че вече няма да му играе по свирката. Това разбира се разгневило братушката и той поставил задача на маршал Язов да свали Тато от власт.
Източник: Уикенд
