Огромни терени в крайградската зона на София ще сменят предназначението си през 2025 г. В земеделски земи ще може да се строи, а във вече урегулираните ще бъде позволено по-високо и по-плътно застрояване, т.е., столицата ще се превърне в ад от бетон.
Малка част от терените е предвидена за паркове. В Общия устройствен план (ОУП) тези терени са обозначени с термина „далекоперспективни зони“ (ДПЗ) и общата им площ е 66 200 дка. Те са по Южната дъга на Околовръстния път, край селата Лозен, Бистрица, Мало Бучино, Иваняне, както и в северните райони на общината.
Въпросът до прокуратурата е къде е главният архитект на София Здравко Здравков и дали неговите приближени архитектурни студия не се готвят за удари за милиони под благия поглед на кмета на София Васил Терзиев?
Тези терени са основно поляни и гори, включително и черешови градини по пътя за Панчарево. Макар да са висока категория природна и екологична среда за обитаване, те не са атрактивни за големите инвеститори. В тях са разрешени къщи до два етажа, а в имот от един декар може да има до 500 кв.м разгъната застроена площ (РЗП). Допълнително условие е инвеститорите да финансират изграждането на цялата инфраструктура. Разрешение за строеж в такива зони се издава само след одобрение от Столичния общински съвет, т.е., отново опираме архитект №1 Здравко Здравков и до кмета Васил Терзиев и неговото мнозинство жълтопаветни общинари.
Ограниченията са опазили тези зелени крайградски територии, но те ще отпаднат през 2025 г. според промени, приети от Народното събрание през 2018 г. в Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО), член 15. Тогава в доста от зоните, параметрите за строителство ще бъдат увеличени двойно, дори тройно – в един декар ще може да има 1200 кв.м РЗП, а плътността на застрояване от 20% скача на 40%, в някои терени и на 60%. Отпада и отговорността на собственика/инвеститора сам да изгради канализация, водопровод, ток, улици, а от 2025 г. би трябвало да се поеме от Столичната община, макар да не е упоменато изрично в закона.
Източник: narod.bg
