Нов строителен бос на хоризонта – дружеството със специална инвестиционна цел „Софарма билдингс“ на олигарха Огнян Донев планира да строи жилищен комплекс на мястото на бившите сгради на НИХФИ и „Унифарм“, които се намират на булевард „Свети Климент Охридски“ срещу Техническия университет в София и недалеч от офисните кули на „Софарма“.
Новината съобщи самият Донев, председател на съвета на директорите на „Софарма“, на въпрос на акционерите на събиране след проведеното извънредно общо събрание на фармацевтичната компания. На него акционерите одобриха решение за вливане на сливенската фармацевтична компания „Биофарм инженеринг“ в „Софарма“.
Новият жилищен комплекс
За разлика от другото дружество със специална инвестиционна цел на групата – „Софарма имоти“, което има високи приходи от управление на имоти, отдаване под наем, покупко-продажба на имоти, основаната една година по-късно „Софарма билдингс“ е със скромни приходи под 1 млн. лв.
В началото на тази година обаче капиталът й беше увеличен, а в края на март тя купи от „Софарма“ терена на бившите й подразделения – НИХФИ и „Унифарм“, за 6.337 млн. без ДДС. В оценката е записано, че теренът е с обща площ 17 688 кв.м, а в района е разрешена максимална височина на застрояване 20 метра и плътност по-малка от 60%.
Донев каза пред акционерите, че тъй като през терена в „Дървеница“, близо до Студентски град, минава ключова инфраструктура, не е възможно цялата площ да бъде използвана за строителство.
По думите му вероятно „Софарма билдингс“ ще продава директно построените жилища в комплекса, а няма да ги отдава под наем. От решението за покупката на терена досега цената на акциите на АДСИЦ-а се увеличи повече от два пъти и достигна 17.60 лв.
КОЙ Е ОГНЯН ДОНЕВ
Мултимилионерът е роден в края на 1957 г., и както повечето от новите икономически господари на България, не в обикновено трудово или селско семейство. Роден е в Берлин. Баща му е свързан с Държавна сигурност и работи зад граница като търговски представител, а по-късно и като директор на едно от създаваните през 80-те години задгранични дружества, станали известни след 1990 година като канали за източване на държавни пари.
Така че Оги, както по-късно стана известен от разговорите си по скайп с една журналистка, получава шанс, още с раждането си, като част от висшата номенклатура на режима на Тодор Живков.
Произхода му отваря врати, затворени за обикновените българи, за които дори екскурзия в в чужбина бе мираж. Донев обаче не само пътува и расте на Запад, но и завършва колежи в Западна Германия и Австрия.
Там той се подготвя да продължи пътя на баща си. На тази мисъл навежда и фактът, че в България е приет „Международни икономически отношения” във Висшия икономически институт „Карл Маркс” в София. По-късно- през 1986 година – защитава докторска степен по икономика в Берлин.
Това образование, заедно с владеенето на немски език, сочат бъдещата кариера на младия Донев – търговски представителства в немскоезичния свят и разбира се, втора специалност в службите на външното разузнаване.
До настъпването на този момент той живее заедно със семейството си в чужбина, следвайки назначенията на баща си. На 29 години вече е доктор по икономика и получава първия висок държавен пост в България – съветник в Министерски съвет и то не на кого и да е, а на самия свой адаш, на силния човек по онова време в икономиката на Живковска България – Огнян Дойнов. Преди това, за да натрупа опит, той минава през няколко асоциации и Министерството на икономиката. Но скок в кариерата му е именно работата с любимеца на Тодор Живков – Дойнов.
Огнян Дойнов е една от знаковите фигури на прехода, който успя да напусне навреме страната след промените през 1989 година и да оглави икономически тръст във Виена. Оттам той е управлявал, според запознати с тйните на прехода, парите на партията-майка, изнесени и останали в задграничните дружества. Никой от заелите се след 1990 година политици да разследват дейността на тези дружества нямаше дори и частичен успех, тайната на откраднатите и после върнати вероятно у нас пари под формата на „чуждестранни инвестиции” остава строго секретна и днес. Огнян Дойнов е считан и за втория човек в БКП след Андрей Луканов, който направлява потоците пари към верни на системата хора, по-известни като „червените куфарчета”.
На този човек става съветник бъдещият роден милионер и фармацевт номер едно на демократична България през 1987 година. До Дойнов той изкарва три години и напуска през 1990 година, когато БКП/БСП официално, но не и реално, излиза от властта.
Самият Донев разказва, че след като напуснал Министерски съвет през 1990 година, попаднал във вихъра на зараждащият се малък български бизнес и започнал да продава бонбони и дъвки, въртял и гаражна търговия през 90-те години на м.в. Първият си удар направил с автомати за детски игри, които внесъл от Запад, ползвайки стари връзки в Германия. Не че забогатял, но просто си изкарвал хляба в онези луди години на постоянно растяща инфлация. Но това очевидно не е продължило дълго, защото изведнъж, някъде около 1993 г. бъдещият милионер започнал да търгува с черни метали, които изнасял от Кремиковци в Германия.
За онези, които не помнят или не знаят нищо за този мътен и неясен период от натрупването на капитали в България ще припомним, че средата на 90-те години е времето, когато у нас все още има голяма държавна собственост и е създадена и успешно работи схема за източването на държавните гиганти от частни структури. Конкретно, за металургичния гигант „Кремиковци” това се върши от една компания на „Мултигруп” – „Интерстийл трейдинг”, на входа и изхода на предприятието. Няма как човек да търгува с това държавно предприятие, ако не е част от схемата.
Точно в този момент Огнян Донев започва да изнася продукция на комбината на Запад и то, по негово признание, в конкуренция с Валентин Захариев, бъдещият приватизатор за 1 долар на „Кремиковци”. И това не е епизодична сделка, а продължава през целия период от 1993 до 1996 година.
Очевидно, някой е вкарал Донев в схемата на мултаците и той се е вписал в нея, използвайки лични контакти в Германия. Нека припомним и това, че идеята на схемата за източване на държавните предприятия по онова време има ясна цел – сриването им финансово и след това приватизация за без пари. Което и става с „Кремиковци”. Така че сълзливата история за момчето, което намерило ябълка, продало я, с парите купило две, и така нататък до първия милион не може да заблуди никого.
Истинският възход на Огнян Донев започва през 1997 година, по времето на пълната „синя” власт в България, когато правителството, парламентът и президентството са под контрола на СДС. Съвпадение или не, това е периодът, в който натрупват своите състояния и другите двама близки до Донев бизнесмени от нов, капиталистически тип – Иво Прокопиев и Любомир Павлов.
Първата крачка към милионите
Донев прави през лятото на 1998 година, когато приватизира държавното предприятие – „Унифарм”. Според разпространяваната от самия него легенда, към 1997 година в бизнеса с черни метали започнала криза и той се отказал от него. След това видял възможност да купи една фабрика за лекарства и я използвал.
Поетично и красиво, но далеч от истината. Да се направи такъв завой в бизнеса – от търговия с черни метали към производство и продажба на лекарства без фармацевтично образование, не е обичайно и често срещано явление. Донев обаче го прави в рамките на една-две години и това подсказва, че някой му е дал насоката, както и средствата, за да навлезе в една непозната територия. Може би моментът на преминаване от резервния в действащия списък на родните милионери е дошъл.
Годината е 1998. Начело на правителството в София е Иван Костов, а негов икономически министър е покойният вече Александър Божков. Страната е във валутен борд, парите в обръщение са малко, спестяванията на милиони българи са изгорели яко дим в банковите фалити през 1996/97 година. Сините започват бърза и евтина за някои приватизация на останалите държавни предприятия, като въвеждат нови правила, различни от Виденовата „масова приватизация”.
На дневен ред излизат РМД-тата или работническо-мениджърски дружества. Те получават лъвския пай от държавната собственост, макар че нито са работнически, нито мениджърски, а просто форма за предаване на активи за милиарди левове на свои хора. Един от тези нови любимци на съдбата е икономистът, бившият съветник на Огнян Дойнов, немският възпитаник Огнян Донев.
Накратко, Донев приватизира „Унифарм“ чрез РМД.
Според неговите собствени думи, това е била трудна сделка, защото е трябвало да намери 60 000 долара, за да я реализира. Очевидно обаче трудността е била преодоляна, парите-намерени и сделката извършена. Нека поразсъждаваме върху тази първа крачка в бизнеса с лекарства на кандидат-милионерът. Сумата от 60 000 през 1998 година е наистина сериозна. По онова време апартамент от 60 кв.м. в престижен софийски квартал се оценява около 15-16 хиляди долара.
Не можеше и да се вземе кредит, защото нито една от оцелелите банки не даваше кредит на неизвестни хора без двойно и тройно обезпечение, нито на новосъздадени фирми, да не говорим за РМД-та. Ако Донев имаше тези пари от спестявания и бизнес, той щеше да се включи в масовата приватизация, както направиха Николай Банев и Илия Павлов, да обере боновете на наивните си съотечествениции и да купи с тях държавни предприятия.
Това, че не го е направил означава, че такава сума не е била на негово разположение. Но все пак я намира и през 1998 г. успешно приватизира „Унифарм”. Икономистът става производител на лекарства. Две години по-късно купува „Софарма“ и в момента изнася лекарства в 32 държави по света. Изглежда лесно, но не е. Всъщност, за да стигне до това, новият милионер прави редица гимнастики в бизнеса, които в нормалните държави обикновено завършват със съдебен процес. Но не и тук. Всъщност това е пример за истинско задкулисие.
Покупката на „Софарма“ се извършва по по вече проработилата обичайна схема – създаване на работническо-мениджърско дружество и запасяване с компенсаторки. Налице е и третият елемент, характерен за почерка на ловките раздържавители от епохата на кабинета на СДС – приватизираното дружество е достатъчно богато, така че купувачът може да го изплати с парите, които ще завари.
„Софарма“ е точно такова държавно дружество, което има отлични финансови резултати и солидна позиция на местния пазар. За 1998 г. печалбата й официално възлиза на 23 млн. лв., а за следващата 1999 г. – когато вече е частна, тя пада на 12 млн. лв. По сметките на предприятието при раздържавяването са налични около 10 млн. долара. Дружеството има да получава 26 млн. долара от клиенти, а от своя страна няма дългосрочни задължения. Още през 1998 г. малък държавен дял – няколко процента, от „Софарма“ е пуснат за приватизация през прохождащата фондова борса и в един момент цената достига рекордните 73 лева за акция.
Това поражда интерес от страна на ирландската компания „Нова текнолъджи“, която вероятно е поканена да купи дружеството. Така се стига до договор с Агенцията за приватизация за продажбата на 67% от капитала срещу 32 млн. долара платими в брой. Сделката обаче не става, тъй като със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков от баланса на дружеството са извадени сгради и машини, което чувствително намалява реалната цена на „Софарма“. Ирландците се чувстват измамени и настояват първоначално договорената сума да бъде намалена до 23.8 млн. долара, а разликата до 32 млн. долара да бъде инвестирана в дружеството, но държавата е непреклонна. Към края на годината сделката е развалена и „Софарма“ пак се озовава на тезгяха.
През май 2000 г. за първи път започва да се говори за интерес към повторната приватизация на фармацевтичния гигант от Работническо-медижърско дружество „Софарма 2000″. Според публикации във финансовата преса дружеството преговаря за заем от Общинска банка, с който да плати цената.
Любопитна е разстановката на ключовите кадри за подготвяната схема. Любомир Павлов управлява Общинска банка, а изпълнителен директор на Агенцията за приватизация (АП) е Захари Желязков, който по-късно става подсъдим, но не е осъден за приватизаторската си дейност „поради липса на доказателства”. Намесата на Александър Божков също говори за предварителен план, който се осъществява с цел дружеството да стане собственост на когото трябва.
Малък проблем обаче забавя развитието на схемата. Божков е сменен на поста министър на икономиката от Петър Жотев, който връща „Софарма” в списъка за целева приватизация в опит да замаже далаверите на развихрилите се сини приватизатори поне малко. Ходът на Жотев прави невъзможно купуването на дружеството с компесаторки или за жълти стотинки, тъй като тогава за 1 лев тези записи се даваха 10-15 стотинки. Това става въпреки яростната съпротива на Захари Желязков, което ясно говори за интереса на шефа на агенцията към тази сделка. Заради това си пристрастие и други лъснали далавери приватизатор номер 1 дори губи поста си и е сменен с Левон Хампарцумян.
Огнян Донев обаче не се отказва да вземе „Софарма” и сменя тактиката – изоставя РМД-то като компрометирана форма и регистрира нова компания специално за сделката – „Елфарма“. В него влизат контролираната от Донев „Унифарм“ с 40% от дяловете и „Електроимпекс“ на бизнесмена Борислав Дионисиев с 60% от дяловете.
Източник: narod.bg
