В началото на 90-те имаше един виц, който гласеше, че кучетата вече ги е страх да си въртят опашките, защото някои хора, като видят дупка, и веднага отварят я будка за вестници, я за банички. Днес вече почти никой не чете вестници, а баничките вървят само безглутенови и безлактозни. За сметка на това обаче всяко домашно животинче рискува в задните му части да отворят някое казино. Не се еб*вам – сигурно имаме повече такива заведения на глава от населението, отколкото албанците - мерцедеси, а руснаците – вътрешни клозети.
Акламирам горещо желанието на отиващия си парламент да забрани рекламата на хазарт в медиите, ама рибата трябва да се чисти от главата, а не от опашката. Голям праз, че на средношколеца ще му резнете клипчетата с Христо Стоичков и Митко Рачков, той телевизия така и така не гледа. За сметка на това на излизане от училище трябва да измине 30 метра, за да хлътне в първата зала с машинки и да изпука откраднатата пенсия на баба си.
Зависимостта от комара е толкова сложна материя, че самият опит на коляно и в последния момент да се кове законодателство по въпроса е не само непрофесионално, но и неморално. И не защото оставя горчив лобистки вкус в устата, а най-малкото защото подобно несериозно поведение е гавра със стотиците хиляди съсипани животи и семейства, унищожени съдби, самоубийства и грехопадения от библейски тип.
Макар и с разлики в характеристиките, хазартната зависимост е записана като психично разстройство както в европейския, така и в американския класификатор на психичните заболявания. У нас обаче Цветеслава Гълъбова и колегите й са твърде заети да борят укрофашизма и комарът не се смята за болест, а за увлечение. Извинявайте, но това е все едно да наречеш „увлечение“ желанието на възрастен мъж да се забавлява с 8-годишни момченца. Тук говорим за болест, при това разрушителна не само за индивида, но и обществено значима като коронавируса, морбилито или коклюша.
Щом толкова са се загрижили за хазартната епидемия, депутатите трябва първо да се погрижат комарът да попадне в списъка с дейности, отнасящи се към националната сигурност. Да организират образователни програми за деца и подрастващи, да обучат специалисти, които да работят с уязвимите групи, да потърсят помощта на лекари и психолози, специалисти в обществени науки и модели на поведение. Иначе най-лесното е да забраним рекламните клипчета.
Ама нищо няма да се промени. Ясно ми е, че щедрите рекламодатели от хазартния бранш са ключови за оцеляването на огромен процент от родните ни медии.
Миналата година от хазартния бизнес огромни медийни групи – Би Ти Ви и Нова, са получили над 150 милиона лева. Че в стагнираната ни икономика техните свежи пари са на практика безалтернативни. Хубаво ще е да им се постави определена граница като за рекламите на цигари и алкохол. По-важно обаче е проблемът да се атакува по същество.
В държава, която допуска безконтролно хазарт навсякъде по територията си, която не си мърда пръста срещу безконтролната пропаганда чрез огромни билбордове по улиците, по стадионите и по поляните, стопирането на клипчетата в телевизията и радиото ще има нулев ефект. Освен за самите медии.
Какво значение има дали Криско и Дриско се появяват по телевизора, когато утре оскотелият хазартно-зависим заколи баба си, нападне тийнейджърка, разбие магазин, за да може да направи мечтания залог при някой нелегален букмейкър, който никога не се е рекламирал другаде, освен в кварталната градинка?
Източник: Уикенд, crimesbg.com
