Редица промени в препоръчителните ваксини, а оттам и в календара на задължителните имунизации в България предлага здравното министерство с промени в наредбата за имунизациите. Промените са публикувани за обществено обсъждане навръх Разпети петък. Те предвиждат и по-ясен регламент за обявяване на отказалите задължителна имунизация, а законът за здравето предвижда глоби за такова неизпълнение.
Част от промените се правят заради необходимостта от целева имунизация срещу коклюш на бременни жени. Тя беше въведена заради зачестилите случаи миналата година, но сега се регламентира като постоянно действаща мярка. Целевите имунизации се правят на определени групи от населението по специални показания, като са безплатни, но не са задължителни. И занапред бременните жени ще имат право на безплатна имунизация срещу коклюш през 27-36 гестационна седмица, с цел предпазване на новороденото.
Към момента като целеви имунизации са определени тези срещу бяс, Кримска-Конго хеморагична треска и коремен тиф, които са тежко протичащи заболявания, с висок леталитет (при бяс достигащ до 100%), поясняват от МЗ в мотивите към проекта с промени. Наред с включването на ваксината срещу коклюш, министерството предлага да отпадне целевата имунизация срещу коремен тиф, поради липсата у нас на ваксина.
Целевата имунизация срещу коклюш на бременните жени налага промени и в имунизационния календар на България, който посочва задължителните имунизации у нас. Целта е да се избегнат потенциални, но непотвърдени рискове от намаляване на имунния отговор на новороденото. При деца, родени от ваксинирани по време на бременността срещу коклюш майки, задължителната имунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит,
Хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и вирусен хепатит тип Б се провежда от двумесечна възраст. Последващите имунизации се прилагат не по-рано от 4 седмици след предходна доза, съответно от тримесечна и четиримесечна възраст.
С оглед едновременно прилагане на задължителните имунизации на новородени през първите месеци от живота им, същият ред е създаден и за имунизацията срещу пневмококови инфекции. При деца, родени от ваксинирани по време на бременността срещу коклюш майки, задължителната имунизация срещу пневмококови инфекции се провежда от двумесечна възраст. Последващата имунизация се прилага не по-рано от 8 седмици след първата доза, съответно от четиримесечна възраст.
С промените се допълва и списъкът от препоръчителни имунизации, като е добавена имунизацията срещу респираторно-синцитиален вирус. От есента на 2024 г. в България е регистрирана цена за продажба на ваксина срещу респираторно-синцитиален вирус и същата е налична в аптечната мрежа у нас, поясняват от МЗ.
Друга група промени предвиждат по-оптимално отчитане и планиране на имунизациите. Създава се електронна система, чрез която ще се разпределят, заявяват, отпускат и отчитат биопродуктите за задължителни имунизации и реимунизации. Това, което засяга гражданите, е новото изискване в Националната здравноинформационна система, която поддържа електронните здравни досиета на пациентите и приложението еЗдраве, да се вписват всички приложени ваксини за задължителни, целеви и препоръчителни имунизации. Освен това се прецизират изискванията към отчетите, които подават личните лекари, като се допълва, че те вече ще докладват в регионалната здравна инспекция не само неявилите се на задължителни имунизации, но и отказалите имунизация. Е-системата също ще позволи да се разполага с по-ясна картина на обхвата на ваксинацията.
Тези административни промени имат потенциала да изпълнят със съдържание изискването в закона за здравето отказът от задължителна ваксинация да се наказва с глоба. Който не се яви на задължителен профилактичен медицински преглед, изследване или имунизация, се наказва с глоба от 50 до 100 лв., а при повторно неявяване – от 100 до 200 лв. Родители или настойници, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си, се наказват с глоба от 50 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е от 100 до 200 лв. Тези текстове в закона съществуват от много години, но не е известно да се прилагат.
ОБХВАТ
Данните на Националния център по обществено здраве и анализи показват, че нивата на ваксиниране с основните задължителни ваксини у нас приближават 95% от населението. Те се възстановяват до нивата на покритие отпреди пандемията от COVID-19. Може да се каже, че тези резултати са следствие от активната работа на личните лекари и те отхвърлят популярното схващане, че България е доминирана от анти-ваксърски настроения. Това коментират от Института за пазарна икономика в материал за обхвата на имунизациите.
При препоръчителните ваксини обаче покритието е много ниско. Ваксинираните срещу грип например са се увеличили 15 пъти между 2020 и 2024 година, но общият им брой през 2024 година е едва 310 хиляди души. Подобно е покритието и на други ваксини, които се поставят по желание на пациента. Това показва все още слабият интерес към препоръчителни ваксини, който може да е в резултат от различни причини – както липса или некачествена информация, така и лоша организация на процесите, съпротива от страна на участници в него и много други. От друга страна обаче, когато се появи случай на заболяване, срещу което е налична ваксина, нейното намиране и поставяне се превръща в голямо бреме за пациентите – както организационно, така и финансово.
ПРЕПОРЪКИ
Въпреки позитивните данни от последните години за повишаването на покритието със задължителните ваксини в България, е добре да се продължават усилията в няколко посоки, посочват от ИПИ. Техните препоръки:
- Осигуряване наличието на препоръчителни ваксини на пазара у нас, особено когато има ръст на търсенето в следствие на поява на случаи;
- Разширяване на обхвата на различни национални програми върху по-голям брой население по примера на програмата за поставяне на ваксина срещу HPV и на момчетата;
- Стимул за медицинските специалисти (включително финансов) да поставят и препоръчителни ваксини на своите пациенти при желание от тяхна страна;
- Разширяване на правата на различни лица да поставят ваксини – например фармацевти в аптеките – практика, налична в много държави по света;
- Ефективни действия срещу медицински специалисти, които доказано вредят на пациентите си, като ги демотивират от поставянето на ваксина;
- И не на последно място – различни форми на стимулиране на пациенти за ваксиниране срещу различни заболявания, информационни и разяснителни кампании, насочени към пациенти и лекари, разпространяване на научни данни за ползите от ваксините. Сайтът на МЗ plusmen.bg например е чудесна инициатива, която е добре максимално да се ползва.
Източник: https://www.segabg.com/
