На 24 ноември преди две години изгубихме светилото в българската медицина и кардиохирургията – проф. Александър Чирков.
Специалистът издъхна от инфаркт или инсулт, но най-вече от мъката по съпругата си, която издъхна година преди това и той не можа да преживее смъртта й.
Роденият в Лом медик е извършил над 20 хиляди сърдечни операции през забележителната си кариера. Сред пациентите му имало не само българи, а и редица чужденци, голяма част от които – знаменитости. Дори големците от БКП бяха негови заклети почитатели, нищо че самият той бе антикомунист.
През 80-те години на миналия век той създава у нас болницата „Св. Екатерина“, която предизвиква възторг по целия свят.
Макар да е капиталистически възпитаник, в онзи период става любимец дори на Тодор Живков. Диктаторът от Правец редовно контактува с него и иска мнението му.
По време на срещата му с правешкия диктатор, Живков го попитал как изглеждат нашите болници в очите му, а проф. Чирков отговорил категорично: „Мръсни, гадни и миришещи на помия. Лекарите са незаинтересовани, неангажирани. Изпращат пациентите от болница на болница, от кабинет на кабинет, никой не се интересува от хората… Освен това в родните болници се случва точно обратното на това, на което уча моите възпитаници – да работят в екип, а не един срещу друг.“
Думите му така впечатлили Тодор Живков, че след това започнал да кани проф. Чирков на вечери в Банкя и Евксиноград. Една година преди 10 ноември 1989 г., вечеряли заедно с него и хора от Политбюро край морето. Жени Живкова също била там. Чирков неведнъж е споделял, че се е обръщал към Тато с „господин президент“, което много му харесвало. Никой друг освен него не титулувал генсека на БСП по този начин.
Проф. Чирков не е лекувал сърцето на Тодор Живков, тъй като нямало нужда, но му уреждал консултации за очите и краката с негови колеги от Германия. Като цяло специалистът казваше, че здравето на Тато е много добро за възрастта му. Сринал се обаче след случилото се на 10 ноември 1989 г.
Георги Йорданов се превърнал в един от най-близките приятели на професора у нас, още по времето на соца. Именно благодарение на комунистическия министър, той се прибрал в България от емиграция.
Людмила Живкова също агитирала кардиоспециалиста да се завърне у нас. Първата му среща с нея била в чужбина през 1978 г.
След като сама го потърсила, червената принцеса му казала, че издирват способни емигранти, които да привлекат обратно.
На 14 май 1986 г. проф. Чирков присажда сърце в болница „Св. Екатерина“ на 11-годишния Иван Сарафски от Кърджали. Трансплантацията е първа по рода си в Източна Европа и е единственият шанс на момчето да живее, тъй като е с увреден сърдечен мускул след прекарано коварно вирусно заболяване.
За да се запознаят с подвига на проф. Чирков към София се стичат корифеи кардиолози от САЩ, Германия, Франция и Испания. Съветският лидер Михаил Горбачов командирова здравния си министър Андрей Чазов да дойде и да види как се извършва трансплантация. Целият свят е впечатлен, че в една малка комунистическа страна се прави толкова сложна хирургическа интервенция.
Иван Сарафски живее две години без никакви здравословни проблеми. За съжаление обаче един ден пада от колелото си и сърцето му спира. В това време няма никой наоколо и той губи живота си. Проф. Чирков е категоричен, че ако някой му бе направил сърдечен масаж, детето е щяло да оцелее.
Източник: Уикенд
