“Не знам пред коя бих имал шансове?”, пита Каравълчев пророчицата. Тя му отвръща: “Някоя, дето да търпи такъв олигофрен, какъвто си ти”
След като в предишна статия Ви разказахме как пристанищният бос Валентин Каравълчев от Бургас си говори по телефона с “духа” на починалата през далечната 2011 г. Вера Кочовска без да се усети, че от другата страна на слушалката е била бившата му вече жена на име Диляна, която си е играла с наивността му, редакционната ни поща прегря от писма на бургазлийки. За разлика от надарената със свръх естествени способности покойница, авторките на сигналите уверяват, че са живи и здрави, от плът и кръв, и може би точно по тази причина са станали обект на вулгарен интерес от страна на баровеца през годините.
Решението на Валентин Каравълчев да хвърли светлина върху личността си, давайки напоителни интервюта в медиите, се оказа, че е провокирало доста травмиращи спомени у някои негови съгражданки, които пишат, че са били брутално задиряни, притеснявани и дори склонявани към сексуални действия от героя на разказа ни. Те дори посочиха две жени, с които са били извършвани блудствени действия от страна на заможния екс директор на ФК “Нефтохимик”, но докато не получим потвърждение от МВР за достоверността на твърденията, не бихме рискували да хвърляме светлина върху тях.
В опит да обясним защо толкова ни занимава личността на Валентин Каравълчев, ще припомним, че в средата на м. октомври т.г. получихме множество аудиофайлове, за които анонимен подател твърди, че там е записан гласът на
пристанищния бос. Чува се също как той получава позвънявания, на които отговаря видимо разтреперан и дори изплашен. От другата страна на линията шепне дрезгав, задгробен глас, който на дълго и на широко му задава въпроси от семейно и дори интимно естество, касаещи брака и раздялата му с жена на име Диляна. При по-внимателно прослушване става ясно, че влиятелният господин искрено е вярвал, че си говори лично с Вера Кочовска, нищо че тя отдавна се е преселила в един по-добър свят. Нещо повече – Каравълчев, който приживе наистина се е ползвал от дарбите й да пророкува, се е чувствал дълбоко поласкан, че макар и мъртва, врачката продължава да го навестява и да го напътства в житейските дела. В действителност гласът далеч не е бил на Вера Кочовска, нито на нейния призрак, а на въпросната бивша съпруга Диляна, която се е възползвала от лековерността му за да го вкара “във филм”.
А въпросните дела, за които Валентин е търсил екстрасензорна помощ, са най-вече от битово-интимен характер, научаваме от чутото. Централна тема е раздялата с жена му. Кочовска упорито настоява той да си намери нова сексуална партньорка, но страдащият от любовна мъка бизнесмен упорито отказва да я послуша, под претекст че никоя друга жена не би могла да замести напусналата го съпруга.
В някакъв момент обаче непреклонността му се пречупва и той моли Кочовска да направи така, че той да се радва на чужди ласки без бившата му половинка да разбира. Как точно това би се случило от отвъдното е мистерия, но все пак най-вероятно се е надявал чрез мощната си енергия пророчицата да направи така, че никой общ познат да не го засече и издаде как консумира еротичните си фантазии.
От чутото научаваме, че освен загорял за женска плът, Каравълчев явно е и порядъчно стиснат, защото споделя с “Вяра” как не желае да започва отношения с (цитираме) “силиконки”, които “само се правят на влюбени”, но реално се вълнуват от съдържанието на портфейла му. Най-вероятно по тази причина той е тръгнал да задява случайни момичета, които с нищо не са му дали да разбере, че биха били с него по комерсиални причини. И ухажването лека полека е преляло в нещо, което НК и НПК биха окачествили с термина “насилие”, в случай че твърденията, които получихме, се докажат по оперативен път.
За склонността му към агресия научаваме от един прелюбопитен диалог между него и духа на Кочовска. Двамата обсъждат възможно ли е Диляна да подаде молба за развод. За да опресни паметта му, известната врачка му напомня за епизод от семейния им живот, който е толкова смущаващ, че предпочитаме да го предадем в пряка реч:
Вера Кочовска: “….Ако пише Диляна за това насилие в полицията, знаеш ли какво ще стане, бе? Диляна ако пише, че си й откраднал дрехите, знаеш ли к’во ще стане, бе? Какво значи да изкараш дрехите и вещите на човека, с който живееш…. “
Каравълчев: “……На това никой няма да обърне внимание. С мои пари всичко е купено…”
Вера Кочовска: “…..Ей, болен мозък….”
По всичко личи, че пристанищният бос колкото и да се прави на лековерен, в реалния живот хич не си е поплювал в отношенията с нежната половина на човечеството. Възможно ли е в опита си да намери нова жена той да е прилагал някои меко казано силови прийоми, можем само да гадаем. Докато чакаме изяснение дали в биографията му фигурират епизоди на реално сексуално насилие, за финал ще сложим някои разсъждения и оценки на “Кочовска” спрямо Валентин Каравълчев:
– Намери си приятелка, бе!
– Коя, бе Вяра? Не зам пред коя бих имал шансове…
– Някоя, дето да търпи такъв олигофрен, какъвто си ти….
Ето и самия запис: