Новият проект на партийния демиург Румен Радев – „Левицата“, изглежда е напът да издуха „Български възход“, както и БСП. Това е твърдение е на анализаторите, които от години наблюдават политическите процеси, при все, че социологическите проучвания поне досега са скептични.
Според тях новата формация събира около 2.5% от гласовете и няма шанс да премине 4%-вата бариера. До изборите обаче има още няколко седмици и те може да се окаажат решаващи, още повече, че при сериозни спонсори са пренасочили подкрепата си към новото отроче на Румен Радев. В политическите среди вече нямат никакво съмнение, че „Левицата“ ще е част от следващия парламент.
А на практика, тя е поредната инженерна партия, конструирана от съветници на президента като проф. Александър Маринов, който е шеф на Стратегическия съвет към държавния глава.
Кой друг освен президента, като изключим неистовата им жажда за власт и пари, може да събере под общ знаменател видни социалисти, при това милионери, които са станали христоматийни примери за взаимна ненавист и непоносимост?
Разбира се другата обединителна сила е Корнелия Нинова. Немалка част от „Левицата“ са видни кадри от върховете на Столетницата, прогонени от БСП от самата Нинова. За успеха на новата президентска формация помага и незавидното състояние на разпокъсаната от вътрешни противоречия социалистическа партия. Напоследък тя изгуби стотици хиляди гласове и при това отбелязва тенденция на устойчив упадък.
Резултатите от поредицата извънредни парламентарни избори са доказателство за упадъка на БСП, която от години вече не е втора сила в парламента, нито пък трета. Според социолозите сега ще събере повече от 6% от гласовете. Според експерти функциите на столетницата са все по-затихващи.
Според тях новоизлюпената „Левица“ може само да й забие последно кроше и да отхапе сериозна част от гласовете на по-възрастните й носталгично настроени избиратели. Дори и това би било скъпа победа за амбициозния Румен Радев, за който се знае, че е в ледени отношения с Корнелия Нинова.
Не липсват и ветерани, които умират да са във властта. Нещо повече – те дори се изживяват като най-големите експерти законотворци. Такива са приказливата Татяна Дончева, поборника за втора АЕЦ Румен Петков, хиперактивната Мая Манолова, позабравеният енергиен експерт Георги Кадиев, за когото се твърди, че е родственик на попарения от „Магнитски“ Румен Овчаров, някогашният строителен министър и благоевградски кмет Костадин Паскалев… Те обаче едва ли ще успеят да грабнат сърцата на младия електорат. За сметка на това пък биха могли да разчитат на умилението на пенсионерските клубове из страната, още повече, че Татяна Дончева не спира да обикаля телевизиите и подобно на героиня от турски сериал впечатлява бабите домакини и всякакви доморасли политикани.
С листите си, в които има не един и двама офицери от запаса, Стефан Янев се бори за същия леко застинал в носталгия по соца електорат.
Почти не може да бъде доловена разлика в клишетата, които ораторите на „Левицата“ и на „Български възход“ пръскат от телевизията – мир в Украйна чрез преговори с Русия, скептицизъм към еврото, но пък иначе не е лошо да сме член на ЕС и нямаме нищо против да получаваме грантове от Брюксел.
За разлика от Янев обаче „Левицата“ има едно важно предимство – може да разчита на подкрепата на кметове социалисти от страната, разочаровани от Нинова. Станислав Владимиров е класически пример за това. Той дори обяви публично, че БСП е в безпътица, тъй като Нинова живее в собствен свят.
Тук е мястото да припомним, че през февруари БСП се раздели с единствения си кмет в София, на район „Изгрев“ – д-р Делян Георгиев, който бе изключен. Кметовете на още три големи града, са напът да се разделят с „Позитано“, издават запознати. Тепърва предстои да бъдат прокарани и други разделителни линии из кметствата в страната. Не е изненада, че при това разделение големите спонсори се пренасочват от Янев към познатите и предвидими лица от Левицата, които са с по-ясно очертани приоритети. Освен това са и с повече лични контакти като адвокати, депутати и министри.
Едва след приключването на изборите през април обаче ще се види кой ще надделее. Тогава ще стане ясно и дали изобщо си струва да се прави нова партийна формация с до болка втръсналите лица. Всички тези отговори вероятно се очакват с огромен интерес и от Стратегическия съвет на президента и партийните му инженери.
Впечатляващо е какво изобилие от партии поднесоха в рамките на 2-3 години. Тук идва въпросът дали крайната цел не е друга и по-голяма – направо отказ от партиите в познатия им вид, тъй както не спират да повтарят политолозите около Радев, те не искали и не можели да поемат и носят отговорност. Изходът според тях е в президентска република, вероятно с Радев наело и завинаги.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
