Крехката Недялка Шилева вдига на крака четата, тръгнала за Пловдив да обяви Съединението

https://crimes.bg/index.php/vodeshha-tema/krehkata-nedyalka-shileva-vdiga-na-kraka-chetata-tragnala-za-plovdiv-da-obyavi-saedinenieto/27760 Crimes.bg
Крехката Недялка Шилева вдига на крака четата, тръгнала за Пловдив да обяви Съединението

Недялка Шилева от Голямо Конаре, днес Съединение е знаменоската на исторически акт през септември 1885 година. Често я наричат Райна Княгиня на Съединението, но според някои историци това сравнение е неподходящо и твърде пресилено.


За разлика от Райна Попгеоргиева, Недялка не шие знамето, а само пише върху него с блажна боя. И ако за смелата панагюрка има съмнения, че се люби с Георги Бенковски, то при Шилева любовната история се случва успоредно с акта на съединение между Княжество България и Източна Румелия.


Любовта между 25-годишния Чарда от Габрово – Продан Тишков и 18-годишната Недялка пламва през 1884-5 година. Запознава ги чичо й. Нежните трепети озаряват голямото им вдъхновение – делата за съединение на разделена България.


Поради факта, че Продан е много луда глава, в родното му Габрово го наричат чарда – овен говедо.

Той обаче е смел и не се спира пред нищо. Такава е и Недялка.


Според някои източници двамата правят знамето на Голямоконарската чета, рисувайки го с блажна боя поради липсата на време да бъде ушито. На него пишат „Съединение на България. Долу Румелия! Да живее Н.В. българския княз. Свобода или смърт. Напред, юнаци!“


Друг разказ допълва, че преди това върху трите метра зелен копринен плат пловдивският художник и фотограф, сподвижник на Левски – Георги Данчов рисува лъв поради липсата на време да бъде извезан такъв.


Голямо Конаре е центърът, от който тръгва Съединението. В селото Продан Тишков се озовава през 1883 г. като ротноокръжен сержант-майор. Обикаля селата с коня си, зад а агитира населението. В Голямо Конаре Чардафон организира своя войска, а по-късно събира от съратници пари за ушиване на революционното знаме. Явната революционна обстановка в селото привлича вниманието на пловдивската служба по реда, която праща префекта на Пловдив Петър Димитров да въдвори ред.


На следващата сутрин Чардафон отива заедно с още 20-тина съратници в къщата, в която е отседнал Димитров и развява знамето. Така Чардафон обявява съединението на Източна Румелия с България, а думите му биват приветствани от насъбралото се множество. Така габровският чарда става първият, провъзгласил Съединението на България.


След провъзгласяването на Съединението в Голямо Конаре, Чардафон потегля с голяма дружина към Пловдив. Със знамето в ръка и гордо възседнала коня, Недялка Шилева тръгва заедно с мъжете към областния център. Чардата се влюбва още повече в нея, виждайки я такава безстрашна на коня.

Малко преди Пловдив четниците чуват тътен в мрака и всички залягат изплашени в тревата около пътя. Тогава Недялка ги навиква, че такива големи мъже са по-плашливи от нея крехката жена.


Така мъжете от Голямо Конаре се сепват и връщат бойния дух, и четата продължава към Пловдив, където Съединението на Княжество България и Източна Румелия бива провъзгласено официално.


В същия ден – 6 септември 1885 г. Чардафон се сгодява за Недялка, а скоро след това се венчават. На 12 октомври 1886 се ражда дъщеря им Свобода. Втората им рожба е син, когото кръщават Любен. Чардафон служи в кавалерията и достига до чин капитан.


Семейният им живот с Недялка обаче е кратък – малко повече от 10 години. В края на 90-те години на XIX век двамата се развеждат. Недялка отглежда децата си сама, а Чардафон издъхва на 46 години през 1906 г. в родното си Габрово. Жена му го надживява с повече от половин век. И двете им деца умират, без са оставят наследници, а след тях през 1959 г. на 92-годишна възраст издъхва и Недялка.

Източник: Уикенд





Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.