В последно време никой не е виждал една от култовите столични жрици на любовта Мария Николова, известна с бойното си прозвище Мара Точилката. Красавицата, гонеща 60 лазарника, е потънала вдън земя преди повече от месец и от тогава няма ни кост, ни вест от нея.
Преди това Марийчето, както галено я наричат по-възрастните й клиенти, споделила, че имала сериозни проблеми със сводника си. младият мъж, с когото имала известни сексуални забежки започнал да я ревнува и настоявал да „излезе в пенсия“, защото креватните упражнения не отивали на възрастта й.
Мара Точиплката обаче била против, защото почти през целия си съзнателен живот се занимавала основно с проституция. С креватния занаят си изчуквала „хляба чер” дори по времето на социализма, когато се подвизавала като санитарка в Дом за възрастни хора във Врачанско, но тайно доработвала като „нощна пеперуда”. Спорът между двамата станал публичен, защото влюбеният сводник потърсил услугите на известен телевизионен водещ, с молба да направи предаване и да покани любимата мадам да си изяснят нещата на живо.
„Но след снимките Мара внезапно изчезна. Тя беше много против да скъса с ку*валъка, защото винаги е обичала лекия занаят и много мъже в столицата я познават и търсят – нищо че е във
възраст, в която повечето дами прекратяват интимните упражнения. Винаги е нагласена, гримирана, с много гривни по ръцете и една стройна, висока, опъната – ще ѝ дадеш поне 10 години по-малко.
Викат ѝ Точилката, защото дава да я разточват отзад. Каже ли Мара: „Хайде, бате, пускай точилката“, мъжът си знае, че нещо хубаво ще му се случи. Така се „роди“ прозвището й Точилката. Много е добра. И много ни липсва. Нямаме идея какво се е случило след записа на предаването. Чу се, че се прибрала в провинцията, някъде около Мездра, ама какво ще прави там – в София си ѝ беше много добре. Ако беше казала, че няма къде да живее, все някой щеше да я приюти.
Мария има един брак и един развод. Дъщеря – около 30-годишна, която също като нея работи в бранша. И малката е много добра. Има два-три кашона със секс играчки. Пуска на живо клипове. Голяма хитруша и много чаровна, Преди години обаче роди детенце – момче, което е с психически проблеми. Вика, че било слънчево дете. Ама, какво му е слънчево – трудно се разбира, едва говори. Малкият няма официален баща и Марчето го записа на нейно име – все едно тя го е родила и все едно е брат на щерка й. Объркана работа, ама ей на...
Мара смята, че са я застигнали клетвите на жените, с чиито мъже е спала. Затова внучето й е недъгаво и не може да говори, по-скоро нищо не му се разбира. Издава звуци като диво животинче, крещи...
Но въпреки всички несгоди тя не се спря и нямаше намерение да се спира. Тя е добра компаньонка, понякога кекс ще направи, баница, локумки ще донесе на възрастен мъж като мен, ще се разговори половин час, после ще каже, че е време за точилката, и играта почва“, разказва столичанинът Анатоли (името му е сменено), който е почти на 70 години, но отдавнашен любител на платената любов.
Неговата житейска максима била „чисти сметки – добри приятели”. Той вярвал и в друга мъжка „мъдрост“ – „Който плати, клати“. Парите давал веднага след сеанса. Дори оставял в повече, за да го придвижи Мара Точилката в по-челните позиции на тефтера си, защото интересът към нея бил перманентно огромен. След като Марчето била пусната по телевизията, телефонният й номер се оказал изключен за бая дълго време. Дърти и млади мераклии се скъсали да звънят, защото я имали за приятел, душеприказчик и секс партньор – истинска машина за сладострастни удоволствия.
При госпожата нямало „Това не мога, пък онова не го искам”. Раздавала се като ламя в спалнята и всеки можел да прави с нея каквото си иска, в това число и да зачерви дупето й от шамари. Точилката точела и по няколко ножа наведнъж. Груповите забави не били тема табу,
Мария приемала и оферти за тройка със семейство. Гостувала по домовете и пръскала сексапил наляво и дясно. Наскоро тръгнал слух, че я видели на Северната тангента край София. Била с любимото си късо червено кожено яке и кожена черна пола. Мара Точилката седяла на нещо като сгъваемо рибарско столче и от вре- ме на време излизала да ръкомаха на шофьорите. Така попаднала на свой верен клиент, който обаче не спрял, защото бил с жена си и децата. Сводникът й, който тя представяла за свой актуален приятел, предпочитал да мълчи по темата за Марчето. Когато нейни верни клиенти го питали: „Къде е?”, той отговарял лаконично, че е на витрина в Холандия и че дори на него не му се обажда, но изобщо да не я мислят, защото хилядарки в евро си докарвала.
Никой обаче не вярвал на думите му. Мнозина били убедени, че дори да е е заминала за Ниската земя, тя щяла да намери начин да се свърже с тях, поне да им честити различните празници.
„Ние я знаем Марийчето с добро. Надяваме се, че все ще се появи отнякъде. Едва ли се е влюбила или пък омъжила и новият й съпруг я държи под ключ. Не си пада по брака, имаше лоши спомени от бившия си мъж, който я биел и пиел. Вероятно е поела „ангажименти“ в друг град, далеч от София, и няма възможност да пътува. Преди караше един стар „Форд“, после си купи „Тойота“, ама нея я кара малко, защото май не си я беше купила, а й я бяха подарили. Може да не е мобилна и затова да я няма.
Тя не се срамуваше, че я дават по телевизията и смяташе, че много жени й завиждат. Така че версията „Покрила се от срам“, отпада. Изобщо не й дремеше какво се говори по неин адрес. Парата в ръката и продължаваше по адреси. Голямо перде – нищо не я трогва, но знае какво иска.
Може Някой да я е прилъгал, примерно в Русе, да ходи нещо си по Дунав мост да работи, може и за Влашко да е заминала. Хубава жена е и няма да остане незабелязана, нито без хляб, нито без покрив – хотели бол. Все някой ще се погрижи за нея, но не е там работата. Липсата й в столицата се усеща. Няма друга такава атракция като нея“, споделя с тъга в гласа Анатоли, който по времето на соца работел в популярен бар и още тогава усетил благините на платената любов.
Източник: Уикенд
