Групата за мокри поръчкиПрез септември 2004 година от МВР са разпространени снимките на 12 хървати, за които се предполага, че са наемни убийци и действат на българска територия. Между 2003 и 2004 се забелязва, че те често пресичат българската граница, след което се връщат в чужбина, а посещенията им у нас съвпадат с едни от най-знаковите показни екзекуции в страната.Малко преди обявяването им за издирване, на българска територия е задържан и един от членовете – Иван Може, който е обвинен за убийството на Асен Петров – Шаки и полицая Кирил Живков и раняването на още няколко души при стрелба в букмейкърски пункт столицата. Предполага се, че Може е съдействал на полицията с информация за групата след ареста си. По-късно той изчезва безследно като и до момента не е открит.За членове на хърватската организираната престъпна група са сочени ръководителят – Роберт Матанич, брат му – Лука Матанич, Иван Може, който в момента е в неизвестност, Фенко Имамович, Блаженко Ялзабетич, Горан Туркович, Амир Мафалани, Даниел Милинович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович и Емил Ивезич.Убийството на Димитър Христов - Митко МалкияНа 4 юни 2004 година двама свещеници спокойно влизат в столичното заведение „Арт Декор“ на Симеоновско шосе. Изведнъж откриват огън изпод расата си, убивайки Димитър Христов – Митко Малкия /приближен до Златомир Иванов – Баретата/, който в същото време е посетител на заведението. Баретата е сочен за една от основните действащи фигури по отношение на наркотрафика тогава.След това двамата стрелци излизат от заведението и бягат в неизвестна посока с автомобила, чакащ отпред. Освен Митко Малкия, загиват Живко Митев и Калоян Савов, които са негови охранители, а ранени са Стефан Железаров и Владимир Гаманов.Предполага се, че убийството е извършено от хърватската група за мокри поръчки на Роберт Матанич.Убийството на Асен Петров – ШакиНа 31 август 2004 година в букмейкърски пункт в столичния квартал „Княжево” две маскирани лица откриват стрелба. На място загива случаен посетител на пункта – главен сержант Кирил Живков от 6-то РУП, а Асен Петров – Шаки, който е ранен в областта на главата, издъхва във Военна болница. Евтим Здравков, Димитър Бойков и Петър Георгиев, членове на бандата на Шаки, са ранени. Според разследващите стрелбата е отмъщение за убийството на Филип Найденов – Фатик и има пряка връзка с убийството на Милчо Бонев, по-известен като Бай Миле.Иван Може е задържан на 5 септември, тъй като по маратонките му е открита кръвта на единия пострадал. Тя е на бармана Евтим Евтимов и е на късче хартия, залепнало за обувката на Може. След задържането на Иван Може от полицията не успяха да дадът разумно обяснение как кръв от бармана Евтим Евтимов, който в този момент е бил зад бара се е озовала върху обувката на стрелеца, който е бил на повече от 10 метра.На хърватина е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” и са му повдигнати обвинения за убийството на Живков и Шаки и за опит за убийство на тримата ранени.Иван Може подава молба за промяна в мярката му за неотклонение в „парична гаранция”, но през януари 2005 година Софийски градски съд я отхвърля и той остава в ареста. На 5 януари 2006 година Може е оправдан по всички обвинения поради липса на доказателства за съпричасността му в престъплението.Наемни убийци в неизвестностИван Може изчезва през февруари 2007 година, след като си тръгва заедно с Йосиф Йосифов – Йоско от заведението „Сливнишки герой“. И до момента той е в неизвестност. Има различни версии за изчезването на Иван Може. Според една от тях той се укрива в чужбина с чужда самоличност, подхвърляйки удобната версия, че Йоско го е убил.Йосиф Йосифов признава, че се е бил с Иван Може, но не го е убивал. Причината за задържането на Йосиф Йосифов от полицията е доброто намерена кръв от хърватина в джипа на Йосифов. Същия е известен с доброто си приятелство с убития Асен Петров - Шаки. Дълго време в криминалните среди бе известно, че групата на Йоско желае да се саморазправя с Иван Може, заради убийството на Асен Петров.Не е ясно защо Иван Може се е съгласил да се срещне с Йосифов и приятелите му и дори да посети заведение заедно с тях.Остава версията Може да е жив и да се укрива под чужда самоличност. Ясно е само, че е имал неуредени сметки с останалите членове на хърватската групировка, тъй като е заподозрян за това, че е издал групата за мокри поръчки на полицията.Друг член на бандата успява да избяга от полицията през централния вход на СДВР, малко след като е задържан. На 18 август 2004 година, Бранко Вуянович е обявен за безследно изчезнал. Тогава Роберт Матанич започва да подозира, че Вуянович работи с българската страна.След бягството си се предполага, че беглецът се укрива в Белград, след което през 2005 година се предава на полицията в Хърватия заедно с адвоката си. За Вуянович се знае, че е в много добри отношения със Земунския клан.Матанич в БългарияНа 31 август 2007 година, Роберт Матанич е екстрадиран от сръбския затвор „Сремска Митровица“, в който излежава присъда за незаконно притежание на оръжие, в България. Предприети са сериозни мерки за сигурност при екстрадацията му, тъй като сръбската полиция установява малко по-рано, че той планира да избяга от затвора с външна помощ.Обвиненията срещу него са за станалия известен като „попски разстрел“ в ресторант „Арт Декор“, в който загива Митко Малкия и са ранени още двама.Въпреки, че разследващите подозират, че той стои и зад други убийства, нямат доказателства за вината му. След 9 месеца в българския арест, прокуратурата обявява, че няма достатъчно доказателства за вината му и той е върнат в Хърватия през май 2008 година.На 23 октомври същата година взрив убива главния редактор на списание „Национал“ Иво Пуканич и един от мениджърите на изданието – Нико Франич в центъра на хърватската столица – Загреб.Обичайните заподозрениГрупата на Матанич се смята за отговорна за това убийство, което скандализира хърватската общественост.След като е задържан за убийството, Матанич заявява, че Сретен Йосич, известен като Йоца Амстердама, е поръчал екзекуцията. По-късно той се превръща в защитен свидетел по делото.Предполага се, че групата на Матанич стои и зад някои от убийствата на ключови подземни фигури в България като Николай Тодоров – на 8 октомври 2003 година, Евгени Стефанов – Женята – на 5 ноември 2003 година, Митко Малкия – на 4 юни 2004 година, Петър Илиев - Пешо Кучето – на 14 юни 2004 година и Милчо Бонев – на 30 юли 2004 година, както и опита за убийството на Николай Цветин в ресторант „Пчела“, където обаче вместо него загива собственикът. Предполага се и съпричастност с убийството на Асен Петров – Шаки и раняването на други членове от бандата му на 31 август 2004 година в столичния квартал „Княжево“.През ноември 2009 година хърватското издание „Глас явности“ публикува материал , в който обявява, че българският сикаджийски бос Бай Миле е убит именно от хора на Матанич. За стрелбата, в която загива Милчо Бонев на 30 юли 2004 година, са заподозрени четирима българи, които впоследствие са оневинени на две инстанции, като делото продължава няколко години. През юли 2013 година Върховният касационен съд връща делото в съда за преразглеждане на доказателствата.Как се стигна до групата?През 2004 г. един от известните на МВР столични крадци Георги Рандев Георгиев по прякор Жоро Пъпката набелязва за обир апартамент в столицата. Крадеца следи апартамента няколко дни, като вижда млади мъже, които се движат със по-висок клас автомобили да влизат и излизат от апартамента.След като изчаква удобния момент, Жоро Пъпката влиза и взема със себе си по-скъпи вещи, сред които и лаптоп. След като се прибира у дома той отваря лаптопа за да разгледа съдържанието му, което го озадачава. Върху лаптопа има снимки на част от мъжете, които е виждал да обитават апартамент с пистолети и автомати, както и трениращи в изоставени кариери и гори бойни спортове. На други снимки е заснет арсенала на мъжете, който е впечатляващ дори за криминално проявени лица.След като споделя с няколко приятели какво е видял, те го посъветват да предаде лаптопа на полицията и да сключи сделка с тях, тъй като знаейки какво има върху лаптопа, хърватските граждани ще направят всичко възможно да стигнат до крадеца и да си върнат лаптопа.Така лаптопа се оказва в полицията, която изпраща български служители в Хърватия за разпознаване на лицата от снимките. След като получават неофициална оперативна информация, че лицата от снимките гравитират около известния Сретен Йосич и вероятно са в България за да извършват убийства, от МВР пускат снимките им са издирване.Тогавашния началник на отдел "Убийства" в София обяви, че лицата са изключителни професионалисти и разполагат с огромен арсенал от оръжия, фалшиви документи, ежеседмично сменят квартирите и хотелите си, извършат перфектно убийствата си и не оставят никакви следи.В деня на обявяването на издирването им, от МВР обявиха, че част от издирваните са успели да напуснат страната, но има 5 души, които все още се намират в България и нямат възможност да получат други фалшиви документи. От полицията предполагаха, че лицата са наели квартира в крайни квартали на София, но въпреки това никой не бе открит и задържан.Какво се случи с обирджията?Само ден преди обявяването на издирването на хърватските граждани, пред блок №224 в кв. "Младост" в София е застрелян Георги Георгиев - Жоро Пъпката. Той е застрелян докато се е прибирал с три куршума в гърба. Георгиев е побягнал, но е бил настигнат и довършен с последен куршум в главата.От МВР разпространиха свидетелски описания на стрелеца, които изчезнал зад блоковете и се качил в неизвестен автомобил. Стрелеца срещу Жоро Пъпката не бе открит, а от полицията обявиха, че стрелбата е професионална и много точна. Следи от стрелеца не бяха открити.Какво се случва към момента с групата?Сочения за ръководител на групата Робърт Матанич е защитен свидетел по дело срещу Сретен Йосич и няма официална информация къде се намира.Брат му Лука Матанич не е задържан и се намира в Загреб.Останалите от групата Фенко Имамович, Блаженко Ялзабетич, Горан Туркович, Амир Мафалани, Даниел Милинович, Винко Кокич, Здравко Шагол, Бранко Вуянович и Емил Ивезич също се намират на територията на Хърватия.Безследно изчезнали са Иван Може /за който криминалистите предполагат, че е убит/ и българина Красимир Станчев. Станчев е неизвестен за повечето медии, тъй като той е попадал в полезрението им само два пъти.Веднъж той фигурираше в сигнал от сръбско-хърватските служби към България за подготвяно убийство на ген. Бойко Борисов, който тогава бе главен секретар на МВР.Втората му поява в медиите бе през 2005 г., когато полицейски служители спират автомобил за рутинна проверка. Автомобила управлява Красимир Станчев, а до него пътува хърватина Бранко Вуянович. След като полицаите поискват документите на хърватския гражданин, Красимир Станчев опира пистолет в главата на един от служителите и двамата с Вуянович побягват.Малко по-късно хърватина бе заловен, но избяга от сградата на СДВР, а Красимир Станчев е в неизвестност вече 8 години.
Какво се случи с групата за мокри поръчки на Роберт Матанич?
1883
