Оказва се, че главният герой в романа „Тютюн“ – Борис Морев и любимата му Ирина, не са взети от нищото.
Те не само са действителни образи, а и са герои на своето време – от началото до средата на миналия век.
Докато живее известно време в Самоков, писателят Димитър Димов научава за тях. Именно от Самоков произхожда един от най-богатите и щедри българи – Ангел Куюмджийски, превърнал се още приживе в легенда. Неговият образ завладява съзнанието на писателя и той го пресъздава в знаменитото си произведение „Тютюн“.
Талантливият Димитър Димов е улеснен от истинската любов между Ангел и лекарката Ирина, която огрява всяка една от страниците на романа му.
През 40-те години на ХХ век, Ангел се прекръства на Анжело за по-международно звучене и се издига до висшите постове в американското централно разузнавателно управление.
В качеството си на такъв, той участва в преговорите в Техеран, проведени през 1943 г. между Сталин, Чърчил и Рузвелт. Същата година прави всичко по силите си в Истанбул да убеди българското правителство да прекрати подкрепата си за фашистка Германия. За съжаление обаче усилията му не се увенчават с успех и пропада заради протеста на Англия, че американците не са съгласували мисията си с тях.
По-късно Куюмджийски заявява, че винаги се е старал да помага на България, но политиците ни са „цървули“ и затова нищо не става.
През целия си живот той помага с пари и връзки на родината си, нищо че постоянно сменя гражданството си.
Смята се за истина твърдението, че преди да напусне България в навечерието на Втората световна война, Куюмджийски си прави пластична операция. Легендата носи и че навсякъде с него вървял двойник. Официално той е смятан за евреин от Самоков, но местни краеведи твърдят, че той е осиновен от стария самоковски златар Нисим Куюмджийски, след като родителите му, които били православни християни, издъхнали от туберкулоза.
Тъй като Ангел бил съвсем малък, а Нисим бил голям приятел с баща му, след трагедията решил да прибере детето и да го осинови. Малчуганът често се застоявал в православните храмове, захласвайки се по иконите, на които били изрисувани ангели. Той помагал в службите на свещеника и дори започнал да припява в хора. Тогава той се заклел в църквата, че ще стане богат и целият свят ще го уважава. Така разправял свещеникът на хората дълго време, след изчезването на Ангел от града.
Според друга легенда към края на ХIХ век Ангел решил, че е време да вземе съдбата си в ръце и започнал да изкупува тиквени семки от приятели и познати. След това ги изпичал във фурната и обикалял из града да ги продава. По онова време той бива забелязан от американската мисия, която финансира солидното му образование. Ангел получава стипендия и завършва с отличие местната гимназия. След това мисионерите го изпращат с техни пари да учи право в Сорбоната през 1909 година.
След като завършва с отличие и става член на масонската ложа, вратите за него са отворени навсякъде. При все, че голямата му любов е самоковската лекарка Ирина, Ангел се жени по сметка за няма белгийка и подарява на любимата си (Ирина) вила в Боровец.
След края на Първата световна война, той се връща отново в родината си и се включва активно във възстановяването й след Ньойския договор. Става един от основателите на Франко-белгийската банка и е сред първите акционери на основни за страната дружества.
Превръща се в основен играч не само на българската, а и на международните борси, заради което е определян като най-големия спекулант. Именно в условията на финансовата криза, той става приказно богат и то по европейските стандарти.
Заедно с друг богаташ Асен Николов, Ангел основава Българското параходно дружество. В края на 30-те години флотилията, притежавана от двамата е двойно по-голяма от тази на страната.
Усетил идването на войната и антиеврейските закони, а не е изключено причината да е друга, Куюмджийски изчезва от България в началото на 40-те години. При все, че прехвърля бизнеса си в Ню Йорк, никога не прекъсва връзките с родината си и Европа.
Източник: Уикенд
