Гнусни тайни около приготовлението на хлябовете от завод “Симид” разкриха бивши работници в нарочно обръщение до редакцията. Държащите на анонимност мъже и жени пожелаха да предупредят хората какво слагат на трапезата си за да могат най-малкото да направят информиран избор, касаещ здравето и добруването на семействата им.
Тук е мястото да припомним, че през далечната 2005 г. КЗК тръсна колосалната за ония времена глоба от 250 хил. лв. на хлебните босове заради нелоялна конкуренция, господстваща положение на пазара и най-вече защото са прилагали нереално ниски цени. В съответствие с европейската практика и определените от Европейския съд два теста за наличието на хищническо ценообразуване, безспорно е установено, че Кооперация “Симид 1000” е продавала хляб на цени, които са под пределните разходи. Този извод се подкрепя от факта, че продажбите на загуба са през онези месеци от процесния период, през които всички предприятия от бранша са работили в условия на реална криза.
Получавайки вътрешна информация за лошите практики в хлебопроизводството, вече можем да си обясним как е възможно “Симид” да продава насъщния под реалната му себестойност. Прочее днес, 20 години по-късно, техните самуни пак са едни от най-евтините, които ги правят особено атрактивни за пенсионери, социално слаби и изобщо за уязвимите групи.
Но вместо да получат питателен продукт, хорицата най-вероятно консумират съмнителна сплав от вредни вещества. Поне така прозвуча разказът на бившите им служители.
За да не държим читателите в напрежение, ще предадем почти дословно чутото.
Започваме от там, че хлебозаводите у нас масово купуват пшеница от т.нар. II Б група. Казано на народен език - това е фуражна пшеница, или пшеница, с която трябва да се хранят животните. Насъщният пък е редно да се пече от хлебно зърно, което е доста по-хранително, по-фино, а при смилане брашното добива характерния естествено бял цвят.
Тъй като тукашните печалбари от целия сектор “зърно-брашно-хляб” мислят най-вече как да станат милионери за една реколта, изнасят качествената пшеница, а фабрики и фурни като “Симид” с готовност купуват “животинското” зърно и ни го пробутват на щанда.
Тънкият момент обаче е, че като смелиш пшеница от II Б група, брашното става грубо и тъмно-сивкаво, все едно е примесено с пепел и сажди. За да добие “търговски” вид му се добавят изключително вредните за здравето “избелители”, “подобрители”, “овкусители”, така че то поне външно да заприлича на качествена суровина.
Ето каква била схемата на “Симид”, разказва бивша тяхна техноложка, напуснала преди време:
Фуражната пшеница не е предназначена за човешка консумация. Тя може да попадне в хляба поради по-ниската си цена, разяснява самата.
Основните проблеми, които възникват са по-високо съдържание на микотоксини. Това най-често са деоксиниваленол (DON), афлатоксини, охратоксин.
Вредите, които причинява такъв хляб са хронично възпаление, отслабване на имунната система, хормонални смущения, увреждане на черния дроб и бъбреците, потенциален канцерогенен ефект (при дългосрочна експозиция). Важно е хората да знаят, че термичната обработка (печене) не унищожава напълно микотоксините.
Другият голям проблем са повече остатъчни пестициди.
Фуражната пшеница има по-ниски изисквания за остатъчни количества и често е подлагана на по-интензивно третиране.
Последиците за хората са неврологични оплаквания, хормонален дисбаланс, натрупване в мастната тъкан, връзка с инсулинова резистентност, която е от съвременните бичове на западното общество.
Логично, произвежданият от фуражна пшеница хляб на “Симид” имат па-лош хранителен профил - по-ниско съдържание на протеин, по-малко минерали (магнезий, цинк), по-ниско качество на глутена. Самунът е по-засищащ на вкус, но не и хранително.
И ако проблемът с пшеницата в България е обща болест, а “Симид” е само част от голямата картина, то доста от лошите практики, за които научихме, са си били лично техен патент и тук вече е редно БАБХ да се сезират.
Говорим за отвратителната хигиена и откровена мръсотия в производствените помещения. Въпреки множеството стандарти за качество и модерните на пръв поглед производствени бази, бившите им работници се кълнат, че зад стените им било под всякаква критика. За всеобщ ужас, брашното се събирало дори от земята, а в хляба често попадали всякакви нечистотии.
Не случайно в интернет пространството редовно гледаме снимки от потребители на филии “Симид” с камъни вътре. А те няма как другояче да попаднат ако не е събирано брашно от мръсния под, уверяват ни технолози.
Другата драма била със съхранението на готовите и предварително нарязани самуни. Поради прекалената влажност в помещенията и лошо съобразени опаковки, по хляба често избивал мухъл, който бдителни граждани откривали едва когато тръгни са приготвят закуска на семействата си.
Без значение какви биха могли да бъдат мотивите за белия ужас, който ние описваме съвсем повърхностно и без претенции за изчерпателност, призоваваме контролните органи в лицето на БАХБ, КЗП, КЗК и НАП да обърнат внимание на този материал и да стартират проверка на така поднесените факти и обстоятелства.
Източник: crimesbg.com
