Една отрязана ръка с автомат „Шпагин”. Ръката на съветския войник, спасил Европа от
нацизма. Българските неонацисти екзалтирано аплодират. Чакам аплодисментите, когато флексът нареже детенцето в ръцете на българската майка.
По нощите флексът реже историята, изкуството и паметта.
Парче по парче. През 1923 г. българските фашисти отрязват дясната ръка на Александър Стамболийски и го бият с нея. После режат Стамболийски парче по парче. Накрая го обезглавяват. Вестниците пищят възторжено.
През 1967 г. боливийските фашисти под ръководството на офицери от ЦРУ убиват Че Гевара. И му отрязват ръцете.
През 1973-та чилийските фашисти, подкрепяни от ЦРУ, премазаха ръцете на Виктор Хара. И го разстреляха.
Германските нацисти започнаха с изгарянето на книги. После изгаряха хора. Укронацистите започнаха с изгарянето на хора – изгориха живи 50 души в Одеса и квичаха щастливо в своите фейсбуци. Българските неонацисти 34 години воюват с паметниците на антифашистите. В тъмна доба режат с флекс Паметника на Съветската армия. Щото са евроатлантици. И квичат щастливо в своите фейсбуци. Бездарието е фашизъм. Фашизмът е престъпление.
Евро-атлантическите ценности повеляват българският народ да бъде безпаметен, безисторичен, безроден, безграмотен, безличен, безмозъчен, безсловесен – едно идиототърпимо добиче, което лесно се води и кара.
Фашистки бяс!
Фашистка мерзост!
Фашистки ценности!
Автор: Велислава Дърева
Източник: Уикенд
