Днес се навършва една година, откакто отново съм на свобода – след помилването от президента Илияна Йотова.
Една година, която побра толкова много. Завърнах се у дома, прегърнах сина си и започнах бавно да наваксвам пропуснатото време. Учех се отново да бъда част от неговото ежедневие и да ценя онези малки мигове, които някога изглеждаха обикновени, а днес са безценни.
През тази година преживях много радост, но и най-голямата болка – загубих майка си. Моята майка Любка, която беше моята сила, опора и най-верният ми защитник. Докато аз бях зад решетките, тя се грижеше за сина ми, бореше се за мен и не позволи надеждата да угасне. Получихме твърде малко време заедно след моето освобождаване, но съм благодарна, че успях отново да я прегърна и да бъда до нея.
Днес свободата ми носи и радост, и тъга. Но продължавам напред – заради детето си, заради паметта на майка ми и заради всички вас, които не ме изоставихте.
Благодаря на Илияна Йотова за човечността и за решението, което ми позволи да се върна при семейството си и да бъда в последните дни на майка ми до нея. Благодаря и на хилядите приятели и хора с добри сърца, които през всичките тези години ме подкрепяха, вярваха в мен и се бореха заедно с мен.
Вашата подкрепа ми даде сили да издържа. Няма да я забравя никога.
