Мариус Донкин продължава да се шири почти без пари във ведомствен апартамент на Народния театър „Иван Вазов”, показа проверка. Година и половина след като вече не е шеф на културната институция и дори не е част от трупата заради пенсиониране, Донкин отказва да освободи завзетото жилище в топцентъра на София.
При тези условия ще е луд да го направи, коментират възмутено актьори. И как иначе – за имота на ул. „Съборна” с площ 88 квадратни метра, бившият шеф на Народния плаща скандално нисък наем от 200 лева на месец. „Двеста лева наем звучи смешно. В тази сграда трудно ще се намери апартамент под 800-900 евро на месец. Само ми кажете, кой ги иска тези 200 лева, за да наема цялата сграда“, иронично коментира брокер, помолен да оцени договора на актьора.
Всъщност, скандалната разлика си има своето обяснение. Наша проверка установи, че договорът е сключен през 2021 г., когато Мариус Донкин е още шеф на Народния театър, макар и с изтичащ мандат. Актьорът разписва на себе си правото да ползва баровското жилище за следващите 10 години. До тогава Донкин многократно се е оплаквал, че зает да гради кариера не е успял да се сдобие със собствен дом. Проблем, от които страдат стотици хиляди други българи.
Докато е директор, Донкин се хвали в свое интервю, че е успял да издейства от Министерство на културата да бъдат прехвърлени на Народния театър 10 жилища. Те били за множеството актьори, които нямало къде да живеят. Разбира се, едно от тях се пада и за бездомникът шеф. Наглед историята звучи благородно, но…
Наша проверка не откри следи от подобни жестове към колеги на Мариус Донкин. Единственият договор за наем на апартамент сключен от Народния театър „Иван Вазов” е с него. В документа липсва клауза за предсрочно прекратяване до изтичането на срока през 2031 г. Отделно от това, ексшефcj на Народния предвидливо е предплатил наемите си напред, което прави изгонването му мисия невъзможна.
Да подпишеш със себе си какъвто и да е договор обаче е безспорен конфликт на интереси, обясняват юристи. Остава да видим дали КПКОНПИ ще извърши проверка. През годините комисията е налагала глоби и за далеч по-дребни провинения, в които пряко облагодетелстване няма. Най-пресен е примерът с бившият кмет на Созопол Панайот Рейзи.
Преди седмица Върховния административен съд потвърди наложената му санкция от 160 000 лв. Според Комисията Панайот Рейзи е бил в конфликт на интереси през 2018 г. и 2019 г. заради финансирането от кметството на местния футболен клуб, на който той самият е член на Управителния съвет.
Да припомним, че скандалният договор за наем далеч не е първото морално укоримо петно в биографията на Мариус Донкин. Проверка на Комисията по досиетата откри през 2020 г. документи, че актьорът е бил агент на ДС. Оказва се, че в архивите на комунистическите тайни служби са запазени картон – образец №4, за регистрацията на Мариус Донкин като агент в секретната картотека на ДС, и образец 6, за унищожаване на регистрационния дневник на агента.
От оскъдните сведения става ясно, че Донкин е вербуват през 1987 г. и снет от оперативен отчет през 1990 г., когато е унищожено неговото лично и работно дело. Според сега действащият закон, наличието на картони образец 4 и 6 е достатъчно основание за обявяването на човек като агент на службите, обясняват експерти.
Вместо публично да се извини, Мариус Донкин завежда дело срещу Комисията по досиетата, с искане да не бъде обявяван като агент. Чрез своя адвокат актьорът твърди, че има разминаване в датите на вербуването му като агент и самата регистрация в картотеката на ДС.
Да, вероятно е така, но такива случаи са били практика по онова време, когато не е имало единна компютърна система. Излизало, че Донкин е вписан в картотеката два дни преди да е вербуван. Отделно от това, подписът положен от актьора в картон 4, макар да приличал на неговия не бил абсолютно същия.
„Всеки, който поне малко е запознат със системата на оперативния отчет на агентурата, водена от Държавна сигурност, знае, че приказките за фалшиви картони и „случайно“ вписване в съответния регистър, са смешни и несъстоятелни”, коментира изследовател на архивите на ДС.
От Комисията контрират, че офицерите от ДС често са допускали подобни грешки с датите. Разминаване в датите има и при вписване на данните за предходния на Донкин агент от списъка-отчет за работата на съответния отдел. Въпреки възраженията, че в случая е налице човешка грешка, на първа инстанция съдът озадачаващо отменя решението за обявяване на актьора като агент. Разбира се, то е обжалвано от Комисията, но за момента няма яснота до къде е стигнало делото.
Юристи разясняват, че обичайно подобни процеси се точат с години. Има случаи, когато Върховния административен съд връща делото за ново разглеждане от първата инстанция, което отнема много време. Както вече сме писали, при оръжейният търговец Емилиян Гебрев трябваха повече от 5 години за да приключи сагата с обявяването му за агент на ДС. Тепърва предстои да видим как ще се развие делото на Мариус Донкин.
От запазените документи става ясно, че актьорът е вербуван от прословутото Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. Задача на офицерите, работещи там, е да следят художествено-творческата интелигенция, включително и хората, свързани с театралното изкуство. В опит да парират културното влияние от Запад, офицерите от Шесто вербуват хиляди информатори в културните среди.
Масово съгласието е доброволно, като в замяна агентите получават съдействие при кариерното си развитие, пътуване в чужбина или материални облаги. Изследователи на архивите разказват, че в работата на Шесто управление въобще не става дума за разузнаване.
В доносите на агентите масово се разказва кой какъв виц е разказал, как е изразил възхищение към Запада и неодобрение към другаря Тодор Живков или други членове на ЦК на БКП, описание на любовни връзки и изневери.
Източник: narod.bg
