Адвокат Анна Попова: НК спешно трябва да криминализира всички форми на психическо насилие, изтезание и унизително третиране

Във връзка с престъплението потресло цялата ни страна, свързано с нарязаното с макетен нож момиче от Стара Загора, бяха засегнати много теми свързани с престъпността. Темата за превенцията на престъпността, както и насилието между хората и нейното значение, както винаги стои встрани и подценена от обществото и институциите, най - вече тези които са отговорни за прилагане на сериозни превантивни мерки на всички нива. По повод на неглижираната тема за превенция на престъпността потърсихме за мнение адвокат Анна Попова, с оглед на нейната практика в тази област. 

 - Адв. Попова, да започнем от микросредата, т.с. семейството и неговото значение за превенция на престъпността и насилието, и какви са факторите, които повлияват в негативна или положителна посока? 

- Благодаря за резонният въпрос. По мое мнение в последните години семейните ценности губят присъствието си в обществото и на тяхно място се възприемат порочни идеали за красота, личен успех, постижения, различаване на добро от лошо. Средата в семейството и отношението между членовете му, формират от най-ранна възраст модела на поведение на подрастващите. И именно тук е ключът, че бедността в комуникацията между родители и деца, лошият личен модел на поведение на родителя - рефлектира във възпитанието на децата, както и в липсата на здрава семейна среда, която да учи на любов, добрина, емпатия, уважение на чуждото мнение и личното пространство. Неща, които дават чувство на принадлежност и стабилитет на подрастващите, както и да формират техният светоглед. Липсата на здрава семейна среда и семейни ценности е в основата на агресията в подрастващите и респективно високият процент на престъпност и всички форми на насилие. 

- Очевидно там нещата куцат, защото излизайки от микросредата си и навлизайки в макро среда, т.с. в училище и като цяло извън семейството, децата трудно се адаптират с наложените обществени норми. В резултат на това наблюдаваме все по силно агресия в училищата,  прехвърлена от семейната среда. Напоследък се заговори и за т. нар. явление мобинг. Какви са дефицитете според вас в семейството? 

- Както отбелязах и в предният отговор - липсата на споделяне, комуникация в семейството, липсата на одобрение от родителите на постиженията на децата в ранна възраст, критичните сравнения с приятели, честите битови скандали, натякване на икономически трудности, агресията в семейството водят до извеждане на вътрешно семейният модел в училище, на пътя, в магазина. Агресията и чувството на безнаказаност, господство над по-слабия, насилието под всичките му форми - това са производни. По отношение mobbing-а това е чуждица за нашият език и бих си позволила да поясня значението и - нападки и издевателства от страна на група хора спрямо определена личност и обикновено се осъществява в училище или на обществени места. Това е вид психическо насилие и трябва да бъде криминализирано, защото би нанесло тежки травми в живота на човек. Генерално е необходимо спешна промяна в законодателството и хармонизацията му с развитието на обществото. В частност НК, където по мое мнение следва да се криминализират всякакви форми на психическо насилие, изтезание и унизително третиране, тъй като психическите травми от едно унизително третиране са не по-малко пагубни от физическите с оглед невидимите травми, които може да остави в пострадалото лице. Както в случая с Дебора, който обедини обществото. Съчувствам на нея и семейството и, защото освен физическата болка - тук има силен емоционален стрес и психическа травма, която ще отнеме години за възстановяването и. Никое човешко същество няма право да посяга физически и психически на друго. По мое мнение има осъществен състав на принуда и ред други състави, предвид особено мъчителният начин на извършване на деянието, от криминално проявено лице. Случаят на Дебора е извадка за статуквото у нас и буквоядството от определени лица - в прилагането на закона. Ще се огранича в коментара си - защото всичко в мен крещи - с какво право някой отраснал без любов и възпитание да отреже крилата на едно дете. Защо се “будим” след като вече се е случило безвъзвратното. 

 - Постоянно се въртят в общественото пространство какви ли не дългосрочни стратегии, в които се описват в детайли всички целеви групи подлежащи на превенция срещу престъпността, но не се забелязва кой знае какъв резултат. Какви са според вас проблемите съпътстващи този процес?

 - Според мен от съществено значение е икономиката в една държава. Държавите с по-стабилна икономика имат и по-малко престъпност, както и независима работеща съдебна система, адекватно законодателство. От значение е разбирането в обществото, че закона е еднакъв за всички - т.е. елиминиране на чувството за безнаказаност. Бих дала за пример САЩ, където съм завършила магистратура и квалифицирала - прилагането на закона е еднакво за всички. Самото общество уважава държавността и човека като индивид. Независимите неправителствени организации, които работят с проблемни групи - в колаборация с държавни институции, биха имали съществена роля. Необходими са повече хуманност и приемане, създаване на условия за образоване на обществото по отношение на правата и задълженията им, в посока опазване на човешките права на всеки индивид. Считам, че у нас са налице множество червени флагове в тази посока - липса на взаимодействие между институции и правозащитни организации. Бих обърнала внимание на проблема на домашното насилие и генерално на насилието. В Европа, Сърбия и Турция в последната година се наблюдава ръст на смъртните случаи на жени и деца убити или пострадали в семейството, и извън него. Първо - трябва да се наблегне на въпроса с “разпознаването” на формите на насилие и първоначалните “червени флагове”. Този въпрос предизвиква вниманието на правозащитните организации и се дискутира справянето с проблема на международно ниво. Днес Ордена на Рицарите Тамплиери от Йерусалим, ВП България излезе с Декларация, с която осъжда насилието и апелира за незабавни промени в законодателството. Като пример мога да посоча - международният проект, в който участвам на OSMTH наречен Woman for Women, в който до момента участват Великите приорати на България, Сърбия, Румъния, Словения, Аржентина, Англия, Финландия, Холандия, Гърция и др. Всички приорати са обединени в полагане на ефективни действия за превенция на домашното насилие и насилието във всичките му форми на национално ниво, както и създаването на колаборация между различни организации на международно ниво, с цел реакция и оказване на съдействие при неотложност. Пострадалите от насилие трябва да излязат от страха на споделяне с обществото и да дадат гласност, а обществото и институциите респективно - да отговорят с подкрепа. С обединени усилия между неправителствени правозащитни организации, държавни институции, които да действат обективно и гражданското общество можем да справим с този проблем. Необходими са съвместни усилия, повече емпатия сред хората и незабавни реформи в законодателството.

Източник: burgasnovinite.bg