Йосиф Сърчаджиев постави на сцена като режисьор на пиесата „Слуга на двама господари“, с която преди 50 години започва професионалният му път като актьор. Тогава той изиграл първата си роля на професионална сцена.
Половин век по-късно, Йосиф Сърчаджиев, който предпочете режисурата пред актьорството преди 18 години заради тежък инсулт, реши да постави същия текст в Ловешкия театър. В драматургията за пореден път му помага съпругата му Райна Томова.
Сърчаджиев споделя, че тази пиеса го връща към младостта му и към усещането колко е хубаво това да си млад. Днес в тази роля влиза актьорът Явор Костов, който е с много хубави и точни рефлекси, според Сърчаджиев.
Съпругата му Райна Томова изрази предположение, че с тази пиеса Йосиф Сърчаджиев завършва пътя си.
Слугите в творчеството на италианския драматург Карло Голдони, са основен образ.
Йосиф Сърчаджиев твърди, че слуга може да бъде и цар и господар и допълва, че въпросът е да имаш дух, който отваря затворените врати.
Райна Томова разкрива, че посланието на тази пиеса е любов и вяра, че ще стане доброто. Макар, че заради лъжата, истината понякога изчезва, тя се връща отново. И това е борбата между доброто и злото, и накрая идва любовта, допълва Сърчаджиев.
Йосо, както го наричат приятелите му, си дава ясна сметка, че вече е на 77 години и Господ може да го прибере всеки момент. Още повече, че през 2004 г. успя да надвие смъртта, след като прекара изключително тежък инсулт. Възстановяването му отне години, и то не успя да се възстанови напълно, а остана частично парализиран. Говорът му също не се възстанови напълно. Периодично получава здравословни смущения и влиза за кратко в болница.
Въпреки всичко в джоба на ризата си, бащата на Александра Сърчаджиева пази списък с пиесите, които мечтае да режисира. Разкрива, че общуването с публиката е много трудно, тъй като представите му за света, за политиката и културата, са много по-различни.
Категоричен е, че усещането и възприемането на пиеса от днешната публика се различава в сравнение с преди 50 години.
Йосиф Сърчаджиев отбелязва, че в света има много добри и много лоши неща, с които трябва да се борим. Вярва обаче, че все пак доброто ще успее. Категоричен е, че лъжата трябва да бъде изгонена от политиката. Подчертава, че не трябва да си казваме, че нищо не зависи от нас, защото това твърдение не е вярно. Всеки от нас по някакъв начин носи доброто, както разбира се и злото.
В заключение Йосиф Сърчаджиев посочва, че работата в театъра е радост за духа и допълва, че тази професия е дрога за добро.
Източник: Уикенд
