Дори да не сте гледали актьора Веселин Ранков в сериалите „Откраднат живот“, „Забранена любов“, „Столичани в повече“, „Ла донна е мобиле“, несъмнено знаете кой е той.
И не може да бъде иначе при положение, че той е озвучавал с характерния си глас едни от най-хитовите комедийни сериали, излъчване у нас като „Алф“, „Ало, ало“, „Мистър Бийн“, „Напълно непознати“. Той е и кръчмарят Рьоне Артоа и хер Флик и Уили Танер – все култови образи от малкия екран.
Веселин Ранков е част от втория сезон на „Мен не ме мислете“, където играе професор с млада асистентка, който си търси къща. За ролята си казва, че не е с особено дълъг живот и щял да се постарае повече, ако не го били „изгърмели предварително“ и му бяха предложили по-голяма роля като на брат му Красимир Ранков, който обаче отказал.
Ангажиран е като актьор в камерна пиеса, а и режисира няколко представления, последното от които имало наскоро премиера в Пловдивския театър. Не се снима във филми и сериали. Мнението му е, че във всяка телевизия има по 15-20 актьори, които се въртят в продукциите й и са крепостни. Дори им търсят работа само и само да си бъдат при тях. А в същото време хонорарите за снимачен ден станали изключително ниски.
Веселин Ранков е категоричен, че да получиш 300 лв. за два дни снимки, а да играеш сериозна роля, си е чиста доза грабеж. Има и актьори, които се блъскат по за 90 лева дневно, от които им вземат и данъци. Според него тези пари са повече от обидни.
Не съжалява и че е прекратил преподаването си в НАТФИЗ и Пловдивския университет, тъй като бил натоварени с особени задължения. Преподавал на 10 класа, без асистент. Твърди, че напуснал с огромно удоволствие в началото на тази година. Без преподавателската работа се чувства свободен и щастлив.
Смята, че ако не й бил отделил цели 23 години от живота си, щял да има поне още 50 роли зад гърба си.
Категоричен е, че писмото на студентите от НАТФИЗ до ръководството с искането да бъде сменен няма нищо общо с отказа му от преподавателска дейност. Посочва, че истината за края на преподавателската му дейност и раздялата му с НАТФИЗ се крие другаде, но не пожелава да разкрие каква е. Допълва, че с голяма част от студентите му работи и днес в Пловдивския театър, тъй като участват в негови спектакли.
Вече рядко се занимава и с дублаж, при все, че е сред най-добрите в тази сфера. Към днешна дата го викат веднъж-два пъти годишно. От колеги разбрал, че „добри приятели“ казали, че е много зает и не приема оферти, а лъжата, повторена 100 пъти се превръща в истина.
Не смята, че ще го направят дядо в скоро време, макар че първородният му син е на 32 години. Има жена до себе си, с която са повече от две години заедно и се разбират чудесно.
Не се е замислял дали пенсията, която ще получи ще му е достатъчна да живее нормално. Пенсионира се през ноември или декември следващата година, но не възнамерява да престане да работи.
Щастлив е, че дори и на 63 години е в цветущо здраве. Яде по една шепа дневно не за друго, а защото не изпитва глад.
Не е оптимист за предстоящите избори, гледайки какви са взаимоотношенията между различните партии. Категоричен е, че никога не би влязъл в политиката, защото там няма място за честни хора. Семейството му е ставало жертва на множество репресии и е отвратен от политиката като цяло.
Източник: Уикенд
