Причина за дуел в Париж става страстната връзка между французина Пиер Лоти и млад турчин в първото десетилетие на ХХ век.
Дуелът бива предизвикан от българския офицер с арменски произход Артаг Торком.
Лоти, подвизаващ се като писател и в последствие като академик пише една след друга гневни и очернящи статии за България по време на Балканската война, започнала с идеята за обединение на българите от всички земи, където живеят.
Воден от тръпката на скорошната си романтична връзка по бреговете на Босфора, Лоти представя на френската общественост Османската империя като възвишена и хуманна държава, а българите биват описани като жестоки варвари. Водената от тях война пък бива определена не само като несправедлива, а направо хищническа.
Наглостта на обладания от страст писател стига дотам, че от страниците на „Илюстрасион“ иска страната ни да бъде зачеркната от списъка на цивилизованите народи. Там публикува и снимки от турско село, „опустошено и разграбено от българските безчинства“. Разбира се снимките са фалшиви и срещу Лоти се навдига гигантска вълна на възмущение в страната ни.
Лоти пише и книгата „Агонизираща Турция“, в която обвинява нашенците в неописуеми зверства.
Французинът е достатъчно арогантен и тщестлавен, за да не обръща внимание и дори съветва българските си колеги от „висотата на своята цивилизованост“ малко да посведат разкаяно глави.
Възмущението застига и Иван Вазов, който през ноември 1912 г. с доста приличен и благ тон в пет куплета, озаглавени „На Пиер Лоти“ зове французина да престане с клеветите си срещу страната ни. Лоти обаче не само не спира да говори съчинения за България, а дори засилва още повече клеветите си. Поради тази причина българският подпоручик го призовава на дуел, но както пише Дмитрий Иванов „френският педерас` изклинчил“.
Лоти не се свени да разказва в кореспонденцията си как на младини имал интимни връзки с контрабандисти, картоиграчи и други съмнителни личности. Обожавал да носи турски дрехи, пушел с наргиле и дори се появил в Париж с фес на главата си.
На дуела Лоти изпраща заместник и дори не благоволява да се яви лично с оправданието, че е вече стар (на 63 години).
За да се хареса на турските си любовници през Балканската война 1912-1913 г., пишел в парижкото издание, че свирепите българи колят и бият кротките турци.
Българския офицер с арменски произход Артаг Торком не бил в полка си по онова време, защото бил ранен. Когато прочел писанията на французина, веднага се вдигнал и заминал за Париж. Открил го в елитно парижко кафене и го зашлевил с ръкавицата си. Така предстоящият дуел станал тема на обсъждане във всички тамошни кафенета.
Лоти обаче написал във вестник „Фигаро“, че не възнамерява да се дуелира с човек, по-млад от него и че има приятели като Жорж Брейтмайер.
Димитър Станчов (българският дипломат в Париж) се измъкнал от създалата се ситуация с обяснението, че Торком е там на частно посещение и не е представител на страната ни.
Торком обаче заявил пред френските журналисти, че не е представител на България, но е български офицер и е готов да се бие с всеки клеветник на българското войнство, където и да е, когато и да е, с каквото и да е оръжие.
Брейтмайер, на когото му се носела славата на победител в няколко дуела уговорил двубоят да се състои на 9.11.1913 г. призори в гората Монмерси. Когато кръстосали шпагите, Жорж бързо пробол ръката на Артаг. Когато го засегнал и в гърдите, секундантите бързо прекратили дуела. По-нататъшната му съдба след дуела е неясна.
Източник: Уикенд
