На 10 ноември преди 33 години, бе гласувано оттеглянето на Тодор Живков от поста генерален секретар на БКП. На пленума той гледаше като същински абдал – с увиснало чене, празен поглед и влажни, празни очи.
Мнозина дори оприличават начина, по който е изглеждал Тодор Живков на 10-тоноемврийския пленум като ударен с мокър парцал. Те дори подозират, че личната му медицинска сестра – майор Ани Младенова го била дрогирала с голяма доза транквиланти. Тя обаче категорично отрича тези упреци.
Младенова разправя, че на него ден отишли с Милушев и Тодор Живков в апартамента му в Бояна на обяд. Тъй като Живков не пипнал нищо, тя се притеснила. Малко след това той решил да се оттегли за следобедна дрямка, като я помолил за половин таблетка лексотан. Младенова твърди, че той всяка вечер ползвал приспивателни и няма как половин таблетка да го е упоила до такава степен, че да изглежда неадекватен.
Три дни след своя високопоставен пациент Тодор Живков, самата тя също бива уволнена. Заради близостта й с Тато била изгонена от Управление „Безопасност и охрана“ и Правителствена болница още на 13 ноември. Наложило се да започне работа в Инфекциозна болница.
Предполага се, че бай Тошо е гледал така неадекватно по време на пленума, тъй като очаквал, че Петър Младенов ще го засипе с повали и ще изтъкне заслугите му за развитието на социализма. Вместо това той получил сериозни критики за управлението си.
Невъзможно е при такова жестоко порицание Бай Тошо да не изглежда слисан, дезориентиран и изгубил самообладание.
След преломния пленум, Тато не паднал съвсем от власт. Останал в продължение на цяла седмица председател на Държавния съвет (президент). Освобождаването му от президентската длъжност се случило едва на 17 ноември в парламента.
Славчо Трънски дръпнал убийствена реч от микрофона на трибуната на НС. Освен всичко друго, той отбелязал, че Тато не търпял край себе си хора с по-голям актив от неговия или по-популярни от него. Бил воден от максимата „Разделяй и владей“. Не се свенял и да си приписва фалшиво героично минало.
След края на опустошителната реч на Трънски, се провело гласуване посредством вдигане на ръка. Всички присъстващи били „За“ уволнението на Тодор Живков. С почти пълно единодушие било прието и решението Младенов да оглави Държавния съвет.
В периода между 10 и 17 ноември, Живков провел сондаж сред съпартийците дали биха го подкрепили, ако направи контрапреврат. Действията му обаче стигнали до ушите на „реформаторите“ в БКП – Младенов, Луканов и Добри Джуров. Те изпратили лично Пенчо Кубадински да му скръцне със зъби. Мустакатият член на Политбюро предупредил Живков да мирува, че иначе ще направи голяма беля.
Източник: Уикенд
