Някои историци определят отношенията между Гоце Делчев и Юстиниана (Янка Каневчева) като тайни, мистични и романтични.
Според македонските медии тя е голямата любов на Гоце Делчев. Истината обаче е, че между двамата имало съдбовно привличане, духовно единение и привързаност за цял един живот.
Явка е родена през 1878 г. в Охрид, а по-късно родителите й се преместват в София, където тя завършва гимназия и продължава да следва философия в Софийския университет. След това се връща в поробена Македония и започва да преподава в девическото училище в Скопие.
Запознанството й с Гоце Делчев се случва покрай влизането й във ВМОРО. Янка участва в революционната женска група на учителката Славка Чакърова-Пушкарова от Струга, заедно с Люба Кюпева от Велес и Амалия Примджанова, по-късно и съпруга на Климент Шапкарев.
Тъй като учителките квартируват в пансион, революционерите използват покоите им за главна квартира по време на Илинденското въстание.
По нова време Каневчева е натоварена с отговорността за осигуряването на храна, дрехи и оръжия. Тя поддържа връзки с консулите на Великите сили и особено с руския – Андрей Манделщам, когото информира за хода на въстанието.
С времето чувствата й към Гоце Делев прерастват в искрена любов. През 1900 г., Янка участва заедно с него, Гьорче Петров и Борис Сарафов в отвличането на Никола Гешов – син на Иван Евстатиев Гешов. Намерението им обаче се проваля, тъй като семейство Гешови заминават за Париж.
В спомените си Димитър Дионисиев Попов разказва за леля си Янка, че много добре си спомня, че тя шиела знаме на едната страна на което имало девойка-македонка, а на другата – златен лъв. Дала това знаме на любимия си Гоце Делчев.
Убийството на Гоце „медийно“ се подготвя от негови противници година по-рано. Разтревожената му любима пише писмо до Яворов, който по онова време е главен редактор на вестник „Дело“ и настоява да бъдат опровергани слуховете, че се подготвя убийство на Делчев.
Тъй като Янка постоянно била в контакт с Гоце Делчев, била наясно, че времето, в което се пише за убийството му, е бил на обиколка из четите. При всяка възможност той й изпращал хабер по куриери, че е добре и е жив и здрав. Освен това я уведомявал къде и кога ще дойде.
Към края на 1902 г. за пореден път се разпространява мълвата за смъртта на войводата, а Янка го посреща с разтуптяно сърце в дома си.
За жалост обаче щастливите им мигове продължават едва няколко дни. След коледните празници на 1902 г., Делчев решава да замине отново за Македония.
Янка му готви вкусна прощална вечеря и му дава червено въстаническо знаме с лъв и фигура на момиче и заявява на шега, че той е лъвът, а момичето е тя. Гоце се смее с глас на това сравнение.
За да не й разваля настроението, Гоце си спестява, че е против въстанието, за което вече почти публично се говори. Същата нощ се среща с верния си приятел и съратник Михаил Герджиков, пред когото споделя, че не иска да отлага и бил много притеснен от решението напролет да се вдигне въстание в Македония.
Иска отлагане на въстанието, тъй като смята, че народът не е достатъчно въоръжен и няма да бъде въстание, а кланица.
По-късно Михаил Герджиков пише в спомените си, че никога не е виждал Гоце толкова тъжен и притеснен.
Преди заминаването си, Гоце го прегърнал и със сълзи на очите го заръчал, ако с него се случи нещо, да вземе годеницата му, ако помежду им се породят някакви чувства и дори ги благославя.
Няколко дни по-късно Янка научава за смъртта на Делчев и през следващите години ходи облечена в траур, нищо, че е мома.
Пет години по-късно Михаил Герджиков й предлага брак и тя приема, а година след това на бял свят се появява дъщеря им Магдалина. Той се грижи за Янка до преждевременната й смърт през 1920 г. и се бори за свободата на Македония до смъртта си.
Източник: Уикенд
