За великия политик сигурното оръжие за успешна свалка е остроумният лаф
Приет е от елита на Лондон благодарение на майка си - любовница на крал Едуард VII
Току що завършилият военна академия син започва да жъне успех след успех на нежния фронт
Многократният премиер хлътва безумно на стари години по гадже на сина си Рандолф
“Разбира се, че съм егоист, но до никъде няма да стигна, ако не бъда егоист!”
“Една жена се сваля преди всичко с лаф, а не с мускули и филмова физиономия!”
Вещи по бритиш-лайфстайла историци и журналисти твърдят, че двукратният премиер на Обединеното кралство и многократен министър Уинстън Чърчил е бил женомразец, ама винаги влюбен в поредната изискана хубавица. Първото би трябвало по принцип да изключва второто, но не и в конкретния случай, когато прекомерната склонност към егоцентризъм те кара да се хвалиш на всеослушание: “Разбира се, че съм егоист, но до никъде няма да стигна, ако не бъда егоист!” Да, думите са на младия Чърчил, у когото обаче според съвременниците му прекомерната тежест на егото е била добре балансирана от абсолютна лоялност към семейството и най-близките приятели. Включително и към дамите от висшето лондонско общество, където го въвежда неговата красива майка от американско потекло, но с френски корени - Джени Джеръм. В края на XIX-ти век тя вече е знакова фигура в британския елит, а след ранната смърт на баща му лорд Рандолф Чърчил става любовница на самия крал Едуард VII и съответно царица не само на елегантните дворцови зали в английската столица, но и на тези из Виена, Париж, Рим или Ню Йорк. А веднъж попаднал благодарение на родителката в тези райски за суетата и аристократичната похот кътчета, току що завършилият военна академия син започва да жъне успех след успех на нежния фронт. Който по правило винаги пробива с хаплива, унизяваща, дори омразна, но винаги остроумна ирония, спечелвайки така най-вече ласките на поразените с нея на пръв поглед недостъпни хубавици. И не случайно на Чърчил се приписва онова изречение, което бе любимо, макар и леко перифразирано, на останалия завинаги млад български писател - рано напусналия ни авер Вальо Пламенов: “Една жена се сваля преди всичко с лаф, а не с мускули и филмова физиономия!”
Майката на Чърчил Джени Джеръм
Дълъг е списъкът на “жертвите” на иначе добре осъзналия непривлекателността си възпълничък англичанин със 168 см височина, лунички и морково-червена коса в младините, а плешиво теме и увиснали бузи в зряла възраст. Тъй като е изключително интелигентен и прозорлив, още като курсант, а после и като младши офицер из някогашните английски колонии като Индия и Южна Африка, Чърчил си дава сметка за въпросните недостатъци и ето защо решава да гради ухажванията си преди всичко върху стабилната основа на интелигентната реплика. Като начало в този оказал се всепобеждаващ прийом се убеждава генералската дъщеря и негова първа любов Памела Плоудън, която години след споделената обич ще каже: “Когато срещнете за пръв път Уинстън, вие виждате най-напред неговите недостатъци. Той просто ви ги натрапва. След това прекарвате остатъка от живота си в откриване и преоткриване на неговите добродетели!” Ами прословути са репликите му в подчертан “мачо-стил”, с които той първо се изкарва женомразец, за да може след това да спечели симпатията на набелязания обект за свалка с някакъв джентълменски коз или просто с настойчиво и оригинално себеизтъкване. Такъв “обект” е например лейди Нанси Астор - първият депутат в пола на английския парламент и член на Консервативната партия, която след словесен политически сблъсък в аулата на Уестминстърския дворец го провокира с думите: “Г-н Чърчил, ако бях ваша жена, щях да сипя отрова в кафето ви!” Той я сразява без да му мигне окото с унищожителния отговор: “А аз, госпожо, ако бях вашият съпруг, щях да го изпия това кафе!” На лейбъристката депутатка от Ливърпул Беси Брадок, която го обвинява в Камарата на общините, че бил дошъл пиян на поредното заседание, Чърчил натъртва: “Госпожо, вие сте грозна. Ама аз утре ще съм трезвен, но вие...” На участничките в движението за избирателни права на жените, които се оковават пред правителствената резиденция на №10 на прочутата лондонска “Даунинг стрийт”, настоявайки да имат право на глас на следващия политически вот, пък заявява: “Вашата работа е все едно аз да се прикова към портите на болницата “Сен Томас”/най-голямата в централен Лондон - бел. кор./ и да крещя: “Няма да мръдна оттук, докато не родя бебе!” Не се знае дали някоя от тези активистки-феминистки е станала по-близка с Чърчил, разбирай интимно, но според негови съвременници цитираните преди тях две високопоставени дами - да!
И не само те - според редица биографи на всепризнатия велик държавник, но също така непризнат поет, писател и художник, той постоянно засипвал с неоспоримия си злъчен интелектуален чар куп жени - героини на своето време. Дори и непобираеми по принцип в политическия му мироглед нежни създания, като лейбъристката депутатка и марксистка Елън Уилкинсън, която според тези, които са я познавали, направо се влюбва безумно в Чърчил, след като е била негов отявлен враг. Пак от онова време на прощъпулника му в голямата политика, тоест началото на миналия век, е неговата тръпка с изтънчената Вайълет Аскуит, чийто баща Хърбърт Хенри Аскуит е премиер на Обединеното кралство от 1908 г. до 1916 г. За малко двамата дори да вдигнат сватба, но се разминават, оставайки приятели и дори по-късно бившата възлюбена му спретва цяла биография.
От ония млади години е също така доста сериозната му връзка с популярната актриса от нямото английско кино Даяна Купър, която доста сезони е също така бижуто на купоните на лондонския хайлайф. И точно тя ще каже за Чърчил: “Човекът, който е най-близко до представата ми за гений сред всички онези личности, с които съдбата ме е срещала.” Не са малко и чуждестранните завоевания на Уинстън и сред тях изпъква очарователната френска принцеса от румънски произход Марта Бибеску. Палава брюнетка, тя е писателка, приятелка на гения на литературата Марсел Пруст, кралица на светските парижки салони и също посвещава кратка биография на големия политик, описан от нея и като нелош любовник. Мълвата и някои журналисти му приписват също така продължителен флирт с гаджето на негов приятел - живеещата в Лондон не само красива, но и много богата наследничка на американски корабен магнат - Мод Кънард. “Жълти репортери” са допускали през годините по-сериозна “закачка” и с Уенди Ръсел Ривс - съпругата на американския издател Емери Ривс, в чиято кокетна вила на френския Лазурен Бряг Чърчил често гостувал през двайсетте години на миналия век. Пак в Хексагона той поддържал много сериозна сърдечна връзка, за чието евентуално преминаване в креватна няма сигурни уточнения, тъй като въпросната дама била любовница на престолонаследник на британската корона. Става дума за митичната основоположничка на съвременната висша мода Коко Шанел.
Чърчил и Коко Шанел
Но ако изредените до тук истински или предполагаеми тръпки на Чърчил могат да бъдат жигосани като “времемнни увлечения”, същото не може да се каже за неговота голяма и често описвана като “скрита любов” доста дълга връзка с младата и скандална графиня Дорис Делевин - Каслрос. Защото той я рисува, посвещава ѝ стихове, пише ѝ дълги любовни писма, въобще обожава я като своя неповторима плътска наслада и извисяваща го духовна муза, въпреки че е на 58 години, а младата жена на 32. “Тя беше колкото красива, толкова и знойна, пламенна блондинка със страхотна амбиция, огромен хъс и с един, единствен девиз, който караше мъжете да забравят скромния ѝ произход: “Леглото на англичанката е нейното царство!” - пише френската журналистка Стефани Де-з-Ор в книжлето си “Дорис, тайната на Чърчил”. И вярна на това мото прабабата на известната днес английска актриса, певица и модел Кара Делевин напуска семейната галантерия в дълбоката английска провинция, развихря се в Лондон, общува с благородници, увеличава завоеванията си и в крайна сметка удря джакпота в лицето на граф Валантайн Каслрос, за когото се омъжва. Той е наследник на богати поземлени собственици, но прекарва дните си в писане на посредствени политически коментари и общо взето минава в журналистическите, пък и в аристократичните кръгове, за кръгъл глупак. Което съвсем не пречи на Дорис да прелита от купон на купон и от обятия в обятия, изковавайки си репутация на ненаситна съблазнителка. В предългия ѝ списък със завоевания фигурират прочутият фотограф Сесил Бийтън, когото тя се опитва да отклони от хомосексуалните му набези, лондонския топ-ерген и бъдещ герой във Втората световна война барон Том Митфорд, та дори Рандолф Чърчил, сина на Уинстън. А с таткото се запознава докато той гостува през 1930 г. във вилата в Южна Франция на лондонския издателски магнат и приятел лорд Бийвърбук, тя пък е там с приятелка - актриса. Представят му Дорис като много “популярна светска личност”, Чърчил тогава е изпаднал в бездната на жестока депресия, заради неговата изолация след стопанската и финансовата криза през 1929 г., всички колеги са го отписали като политик на бъдещето и той неистово търси някакъв тих душевен пристан. Съответно хлътва по Дорис още щом я вижда, тя направо го омагьосва с отраканите си маниери и между двамата се ражда история на невероятен секс, иницииран мощно в легендарния хотел “Риц” в Париж. Там, след поредната страстна любовна нощ, Чърчил възнаграждава щедрите ѝ креватни умения с подхвърлянето: “Дорис, ти би възкресила дори труп!”
С Дорис Делевин
Наистина не е лесно да си представиш един от бъдещите мастити лидери на Съюзниците във Втората световна война като плейбой, отдаден на извънбрачни връзки, но е така. За негов късмет още през октомври на следващата 1931 г. голямата политика го засмуква пак, Чърчил е избран отново за депутат от редовете на Консервативната партия и заменя любовната страст с парламентарните игри за власт. Бързо става основна фигура в тях, поглъща го и глобалното напрежение, набъбващо бързо в резултат на бясното въоръжаване на хитлеристка Германия. А Дорис, на която понякога Уинстън праща писма и пощенски картички, продължава живота си с лудешка скорост, увеличавайки колекцията от чаршафни авантюри с нови завоевания на мъже и дори на жени. Като нейната любовница Марго Хофман - богата американска наследница, даже ѝ подарява цял дворец във Венеция, за да си живеят заедно. Но това не я задоволява, междувременно се развежда с побъркалия се от ревност граф Каслрос, след което духва в изгнание в Съединените щати, за да се впусне на воля във вихъра на щурия секс и многото наркотици. Все пак в началото на Световната война тя се завръща в Лондон и прави опити да се свърже с министър-председателя Уинстън Чърчил. Не успява, като съсипана и изоставена от всички, едва навършила 42 години, една сутрин Дорис не се събужда в стаята си във второкласен лондонски хотел, умъртвена от нагълтана сякаш насила яка доза приспивателни. Неин биограф предполага, че в Лондон британските тайни служби са я следили изкъсо, тъй като била станала неконтролируема и можела “да омърси” министър-председателя в разгара на световната война”...
Политикът като млад с жена си Клемънтайн
А, за малко да бъде забравена съпругата Клемънтайн, за която Чърчил се жени през 1908 г. и сравнително късно за неговите тогава почти 34 години. Тя също е изтънчена и снажна хубавица, каквито междувпрочем са всички дами, уважавани по един или друг начин от големия английски политик. Та по-малката с 12 години от Уинстън Клемънтайн казва веднъж пред журналисти, че първия път, когато го срещнала на някаква вечеря, тя била изпаднала в неудобно положение заради начина, по който бъдещият ѝ съпруг я гледал. Без да ѝ каже нито дума, той впивал ококорените си очи в нея и момата-англичанка била буквално хипнотизирана от интензивността на погледа му. Изплашил я бил дори без да чуе гласа му, но когато това се случило, тя била удивена от пропитата с ирония и самоирония негова словоохотливост. Започнала да я възнаграждава с искрен смях, смеел се и той неудържимо, като постепенно двамата открили, че притежават страхотно чувство за хумор. Именно то било в началото на продължилата 58 години семейна спойка, дала им син и четири дъщери, едната от която почива на две годинки от връхлетялата я тежка детска болест. Клемънтайн, Мери, Сара, Даяна и Рандолф Чърчил са в челото на траурната колона, която през 1965 г. изпраща Уинстън във вечния му път.
П. П. Към края на компилирането на този текст авторът му си даде сметка защо неговият по-голям син Пламен беше кръстил преди време английския си булдог Чърчил. Ами, обикаляйки надлъж и шир култовата столична улица “Иван Асен” и нейните преки, расовият пес подминаваше само с едно подушване повечето срещани немуподобни домашни любимки. Но впечатлеше ли го някоя кучка, Чърчил ставаше високомерно-аристократичен, не я изпускаше от поглед, обземаха го някакви предизвикателни тръпки, излъчваше и странни звуци. Сиромашката четиринога изгора, видимо поуплашена, тя обаче не побягваше и свеждаше миловидно глава пред явно сезираното от нея натопорчено желание за възпроизводство. Докато стопанинът или стопанката ѝ не я подберяха, възмутени, а може би и сплашени от мерака на готовия за флирт горделивко Чърчил.
trud.bg
