Решението на Софийския апелативен съд за 4-годишната присъда на Цветан Цветанов все още не е окончателно и подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред ВКС. Съставът в САС, който потвърди тази присъда, е с председател Спас Иванчев и членове Елена Каракашева и Петър Михайлов. САС е категоричен, че осъдителната присъда на Софийски градски съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.
В мотивите апелативните магистрати посочват и конкретен отговор за възраженията на Цветанов и адвоката му, че и други министри са отказвали СРС-та. "Това че в хилядолетната човешка история са се извършвали убийства, не е аргумент срещу наказателното преследване на това престъпление, а дори напротив", казват магистратите. Като подчертават, че Цветанов не е изпълнил задълженията си и това е попречило на наказателното преследване на 3-ма души, САС посочва само, че единственият спорен момент е наличието на пряк умисъл – дали той умишлено е целял да избави трите лица от наказание, което им се следва по закон. Тук съдът отбелязва, че Цветанов е с висше образование, "с базови правни познания, поне със сигурност с такива, достъпни за всеки вменяем български гражданин". Така САС посочва, че с положителност може да се заключи, че той е осъзнавал , че с отказа си той осуетява наказателното преследване. САС е категоричен, че прекият умисъл е налице, както и специалната цел.
Съдът не оценява и изцяло положително характеристичните му данни. В мотивите се казва, че: Относителността по отношение на характеристичните данни съдът съзира в крайна сметка от резултата от публичната дейност на този подсъдим в качеството му на министър на вътрешните работи – за първи път в новата история на страната тя е била осъждана, при това нееднократно, от ЕСПЧ за неспазване на основни принципи на правовата държава от публични личността и високопоставени дейци на правителствената администрация. Тези осъждания са за публична намеса в дейността на съдебните органи и нарушаване на презумпцията на невиновност.
САС казва, че всяко едно неизпълнение на служебни задължения рефлектира изключително негативно върху управлението на административната система на МВР, на "взаимодействието със съдебната власт, която се явява независима и не подконтролна на полицейските служби и на министъра на вътрешните работи лично, подкопава доверието на обществото и ерозира устоите на държавността. "Поради това и конкретно извършеното деяние се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, деецът е проявил едно изключително грубо незачитане на разделението на властите, на неспособност да изпълни законовите си задължения, довело до осуетяване на наказателно преследване по отношение на полицейски служител и свързани с него две лица. Обществена опасност всъщност прозира и в цялостното поведение на дееца, който от една страна е осуетил наказателно преследване срещу този полицейски служител, а от друга, впоследствие е промотирал, санкционирал неговото служебно израстване – независимо от твърдението, че почти не го е познавал", посочва в мотивите си САС.
И още в мотивите САС заявява: Обществото има очаквания, а законът изисква безупречно изпълнение на задълженията на този пост, който е изключителен по своя характер и се ползва с изключително също така обществено доверие, тъй като на него се очаква спазване на закона и защита правата на гражданите. Вместо това е проявено поведение, което е във висша степен нетърпимо и което показва, че степента на обществена опасност на подсъдимия е твърде висока, като се е оказал не на висотата на заемания пост и на законовите изисквания, неумеещ и неготов за законопослушание.
Магистратите посочват и, че той е проявил престъпна упоритост с пълното съзнание за последиците от своето поведение, демонстрирайки всесилност и всепозволеност, прекрачвайки границите на закона и на морала, в крещящо противоречие със собствените, установени от закона задължения. "Тази демонстрация прави дееца особено общественоопасен, тъй като вместо да бъде слуга на народа при изпълнение на упражняваната и предоставена от обществото представителна власт ( С., "А."),, той си присвоява чужди компетенции и еднолично потъпква закона. Обществената опасност е също висока – за разлика от публичните изявления, тук деецът е действал скрито от обществото с висока степен на засягане на законоустановения порядък", казва САС и потвърждава 4- годишната осъдителна присъда на бившият вътрешен министър.
Делото пред САС започна и приключи за един ден. Тогава прокуратурата поиска от Софийския апелативен съд (САС) да потвърди присъдата на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за отказаните СРС-та. По това дело Цветанов е подсъдим за неизпълнение на служебни задължения. По него бившият вътрешен министър чу от градския съд осъдителна присъда от 4 години затвор. Те му бяха отсъдени, след като съдът го призна за виновен в това, че той пренебрегвайки разрешенията, подписани от съдия, е поставил собственоръчно резолюции "Не!!!" на шест искания за СРС-та.
Срещу Цветанов има общо три дела в съда. Две от тях стигнаха до втора съдебна инстанция. По делото, по което бившият вътрешен министър е подсъдим за присвояване на 50 000 лева в полза на бившия директор на РЗБОП-Велико Търново Орлин Тодоров, Цветанов бе оправдан на първа инстанция.
Третото дело така и няма да стигне до втора инстанция – то е във връзка с мобилното подслушване. По него прокуратурата се отказа да проддържа обвиненията, които повдигна по делото и съдът го оправда. По него бившият вътрешен министър беше подсъдим с тримата бивши директори на СДОТО, след като на 3 февруари 2014 г. Софийска градска прокуратура внесе в СГС обвинителен акт срещу него и срещу бившите директори на СДОТО - Сергей Кацаров, Камен Костов и Цветан Иванов. И тримата също бяха оправдани.
