Бившият управител на централната банка през 2012 година напусна поста заради политическа намеса
Деян Шошкич, бивш управител на Народната банка на Сърбия, университетски преподавател и един от критиците на икономическата политика на Александър Вучич е сред имената, спрягани за бъдещ министър-председател след политическата промяна в Белград.
Икономистът се оказа в центъра на вниманието след победата на студентското движение на парламентарните избори на 25 октомври 2026 г., но кандидатурата му все още не е официално обявена.
Шошкич е интересна фигура, защото не произхожда от традиционната партийна политика. Той има дългогодишна академична кариера, управлявал е една от най-важните финансови институции в страната и е влизал в открит конфликт с политическата власт заради независимостта на централната банка. Именно този професионален профил го превръща в потенциално лице на новото управление, което обещава да възстанови доверието в държавните институции.
Роден е на 15 март 1967 г. в Белград. Баща му Бранислав Шошкич е известен икономист, академик и бивш председател на Председателството на Социалистическа република Черна гора. Деян завършва Икономическия факултет на Белградския университет през 1989 г. като отличник на випуска, придобива магистърска степен по парична икономика и банково дело, а през 1999 г. защитава докторска дисертация в областта на финансите.
Професионалният му път преминава през университетската и финансовата среда. Специализира в САЩ и Швейцария, включително по програмата „Фулбрайт“, а през 2002 г. е гостуващ преподавател в няколко американски университета. В Белградския икономически факултет работи от 1993 г., заема поста заместник-декан по научната дейност и впоследствие става редовен професор. Научните му интереси са свързани с финансовите пазари, банковото дело, инвестиционните портфейли и управлението на финансовия риск.
Големият политически и професионален поврат в кариерата му настъпва през юли 2010 г., когато е избран за управител на Народната банка на Сърбия. Поема институцията в период на сериозни икономически затруднения, белязан от последиците на световната финансова криза, инфлационен натиск и нестабилност на валутния курс.
Мандатът му обаче приключва преждевременно. На 2 август 2012 г. Шошкич подава оставка, след като парламентът приема промени в Закона за Народната банка. Той предупреждава, че новите разпоредби застрашават независимостта на централната банка и създават възможност за пряка политическа намеса в паричната политика. Според него подобен подход може да подкопае доверието на международните финансови пазари и да навреди на европейската интеграция на страната.
Оставката му се превръща в основен момент от публичната му биография. Шошкич представя решението си като защита на независимостта на институциите, но икономическите резултати от управлението му впоследствие се превръщат в една от основните мишени на политическите му противници.
През последните години той се утвърждава като критик на икономическия модел на Александър Вучич. Според Шошкич Сърбия отчита растеж и привлича чуждестранни инвестиции, но това не означава, че икономиката се развива устойчиво. В интервю на 22 септември 2026 г. той постави въпроса за ефективността на държавните разходи и посочи, че според неговите изчисления през последните 14 години страната е натрупала над 28 млрд. евро допълнителен дълг, без да е постигнат съответстващ икономически резултат.
Особено критичен е към големите инфраструктурни проекти, включително изложението EXPO 2027 и изграждането на национални стадиони. Според него държавата трябва да докаже каква реална икономическа полза получава срещу вложените публични средства. Той настоява за по-голяма прозрачност на обществените поръчки, по-строг контрол върху държавните предприятия и пренасочване на инвестициите към образованието, науката, технологиите и местното производство.
Икономическата му визия се различава от модела, изграден от управляващите през последното десетилетие. Шошкич поставя акцент върху производителността, конкурентоспособността на сръбския износ и развитието на предприятия с висока добавена стойност. Според него устойчивият растеж не може да се основава единствено на чуждестранни инвестиции, държавни субсидии и големи строителни проекти.
Политическата му кариера започва сравнително късно. През 2022 г. той заявява пред вестник „Данас“, че няма намерение да влиза в политиката, въпреки че името му вече е обсъждано като възможна кандидатура на опозицията. Промяната настъпва с появата на студентското движение, което се обръща към него с предложение да участва в новия политически проект.
Шошкич приема да се включи в листата „Студентите побеждават“ и заема 27-о място. След изборната победа на движението името му се появява сред възможните кандидати за премиер. В интервю от 28 октомври той не потвърждава, че ще оглави правителството, но и не изключва тази възможност, определяйки я като хипотетична. Според запознати той е сред четирите основни фигури, обсъждани за ръководни позиции в новата власт.
В политическата си програма Шошкич поставя на преден план борбата с корупцията, независимостта на правосъдието, реформата на полицията и възстановяването на свободата на медиите. Подкрепя и идеята за лустрация, както и проверка на произхода на имуществото на публични фигури. Той настоява ръководителите на държавните институции да бъдат избирани чрез прозрачни конкурси, а не според политическата им лоялност.
Външнополитическите му позиции обаче показват, че не става дума за типичен прозападен опозиционен политик. Шошкич подкрепя европейската интеграция на Сърбия, но смята, че членството трябва да бъде потвърдено с референдум и че Европейският съюз трябва ясно да покаже готовност да приеме страната. В същото време е критичен към западните санкции срещу Русия и призовава Брюксел да промени подхода си към Москва.
По въпроса за Косово позицията му е категорична. Той определя Косово като част от Сърбия и се позовава на сръбската конституция и международното право. По отношение на Хърватия обаче призовава за по-умерена политика и преодоляване на реториката от 90-те години.
Най-сериозните обвинения срещу него идват от финансовия министър Синиша Мали, който на 9 октомври 2026 г. постави под съмнение професионалната и етичната му репутация. Мали твърди, че по време на работата си в Народната банка Шошкич е имал ръководна позиция и собственост в частната компания „Център за инвестиции и финанси“, която е продавала софтуер на банки и застрахователни дружества. Според министъра това е представлявало конфликт на интереси, тъй като централната банка упражнява надзор върху финансовите институции.
Мали отправя и обвинения, свързани с финансови отношения с конкретни банки и проблеми в банковия сектор. Няколко дни по-късно атаките преминаха и върху академичната му кариера. На 11 октомври представители на управляващата Сръбска прогресивна партия, сред които Ана Бърнабич и Александър Якшич, поставиха под съмнение законността на избора му за редовен професор в Белградския икономически факултет през 2015 г. Те твърдят, че процедурата е била проведена въз основа на документи с неверни данни и че той не е покривал необходимите научни критерии.
Икономическият факултет отхвърли внушенията за нередности. Деканът Жаклина Стоянович заяви, че процедурата е била прозрачна, открита и единодушно одобрена. По думите ѝ в избора са участвали повече от 100 преподаватели с най-висока академична квалификация, а в законовия срок не са постъпили възражения срещу решението. Шошкич отказва да превръща спора в политическа разправа и настоява въпросът да бъде решен от компетентните университетски органи.
Третата линия на атаките е свързана с управлението му на Народната банка между 2010 и 2012 г. Мали и други представители на управляващите го обвиняват за обезценяването на динара, инфлацията и икономическите проблеми през този период. Шошкич от своя страна защитава решенията си и припомня обстоятелствата, при които е напуснал поста заради промените в законодателството.
Той говори и за медийните кампании срещу себе си, като заявява, че първоначално е приемал тежко публикациите, които определя като неверни. Впоследствие стигнал до извода, че в Сърбия вече няма нормална информационна среда. По думите му политическата власт е превърнала правото на свободна информация в „свобода за дезинформация“.
Ако действително бъде избран за премиер, Шошкич ще се изправи пред сериозно изпитание. Управлението на централна банка е различно от ръководенето на правителство, което трябва да балансира между политически сили, икономически интереси, международни партньори и обществените очаквания. Освен това студентското движение не е традиционна партия с ясно изградена йерархия и единна идеологическа платформа.
Най-голямото предизвикателство пред него ще бъде да превърне обещанията за институционална промяна в реална държавна политика, без да допусне новата власт да повтори практиките, срещу които самото движение се обяви. I БГНЕС
------------------------------------------
Анализ на Международния отдел на Агенция БГНЕС
