Десетилетие след атаката в Charlie Hebdo: Какво се промени във Франция?

https://crimes.bg/index.php/po-sveta/desetiletie-sled-atakata-v-charlie-hebdo-kakvo-se-promeni-vav-franciya/151755 Crimes.bg
Десетилетие след атаката в Charlie Hebdo: Какво се промени във Франция?

Точно 10 години след нападението на джихадисти, което уби по-голямата част от редакцията му, френският Charlie Hebdo издаде специален брой, за да покаже, че продължава да се бори за каузата си.

Нещата се промениха за Франция на 7 януари 2015 г., отбелязвайки с кръвопролитие края на всяка умишлена наивност относно заплахата от войнстващия ислямизъм. Братята Саид и Шериф Куаши нахлуха на планьорка в парижкия офис на сатиричния седмичник, като убиха звездите му карикатуристи Кабю, Волински, Шарб и Тину.

Общо 12 души бяха убити от братята, включително мюсюлмански полицай, който дежуреше отвън. Два дни по-късно те бяха притиснати в ъгъла и застреляни от полицията във фирма за производство на табели близо до летище Шарл дьо Гол.

В същия ден Амеди Кулибали – някогашен сътрудник на Шериф в затвора – уби четирима евреи при синхронизирано вземане на заложници в супермаркет в източен Париж. Кулибали – който след това беше застрелян от полицията – беше убил полицайка предишния ден.

Десетилетие по-късно Charlie Hebdo продължава да издава брой всяка седмица и има тираж (комбиниран печатен и онлайн) от около 50 000.

Прави го от офис, чието местонахождение се пази в тайна, и с персонал, който е защитен от бодигардове.

Но в редакционна статия във възпоменателното издание във вторник основният акционер на вестника каза, че духът на грубо антирелигиозно неуважение е все още много жив.

„Желанието да се смеем никога няма да изчезне“, каза Лоран Сорисо – известен също като Рис – карикатурист, който оцеля при атаката на 7 януари с куршум в рамото. „Сатирата има една добродетел, който ни преведе през тези трагични години – оптимизмът. Ако хората искат да се смеят, това е, защото искат да живеят. Смехът, иронията и карикатурата са проява на оптимизъм“, пише той.

Също така в специалното издание от 32 страници са 40-те печеливши участници в конкурс за карикатури на тема „Да се ​​смееш на Бог“. Едната съдържа образа на карикатурист, който се пита: „Добре ли е да нарисуваш картина на човек, рисуващ картина на човек, рисуващ картина на Мохамед?“

Атаките срещу Charlie Hebdo и Hypercacher сега изглеждат като увертюра към един мрачен и смъртоносен период в съвременна Франция, през който – за известно време – страхът от джихадисткия тероризъм стана част от ежедневието.

През ноември 2015 г. последваха нападения в театъра Bataclan и близките барове в Париж. През следващия юли 86 души бяха убити на крайбрежната алея в Ница.

Около 300 французи са загинали при ислямистки нападения през последното десетилетие.

Днес честотата рязко е намаляла и поражението на групировката "Ислямска държава" означава, че вече няма опорна база в Близкия изток. Но убиецът, саморадикализирал се в интернет, остава постоянна заплаха във Франция, както и навсякъде другаде.

Първоначалният претекст за убийствата в редакцията на Charlie Hebdo – карикатурите на пророка Мохамед – сега са строго забранени за публикации навсякъде.

През 2020 г. учителят по френски Самуел Пати беше изведен пред училището си от джихадист, след като показа една от карикатурите на Charlie Hebdo в дискусия за свободата на словото. След това беше убит.

И тази седмица започва процесът в Париж срещу пакистанец, който – малко преди убийството на Пати – рани тежко двама души с касапски сатър в офисите в Париж, които смяташе, че все още се използват от Charlie-Hebdo (всъщност те отдавна бяха преместен).

И така, както при всяка годишнина от 2015 г. насам, въпросът, който отново се задава във Франция, е: какво се е променило? И какво - ако изобщо е останало - от голямото изливане на международна подкрепа, чийто ярък призив в дните след убийствата беше Je suis Charlie?

Тогава към шествието от два милиона души през центъра на Париж се присъединиха държавни и правителствени ръководители от страни от цял ​​свят по покана на тогавашния президент Франсоа Оланд. Днес песимистите казват, че битката е приключила и е загубена. Шансовете някой хумористичен вестник някога да се бори с тоягата срещу исляма – по начина, по който Charlie Hebdo то прави редовно и грубо срещу християнството и юдаизма – са нулеви.

По-лошото за тези хора е, че части от политическата левица във Франция вече ясно се дистанцират от Charlie Hebdo, обвинявайки го, че е станало прекалено антиислямско и възприема позиции от крайната десница.

Жан-Люк Меланшон, който ръководи партията France Unbowed, обвини седмичника, че е „разпространител на (дясното списание) Valeurs Actuels“, а Сандрин Русо от Зелените каза, че Charlie Hebdo е „мизогинистично и на моменти расистко ".

Това на свой ред доведе до обвинения, насочени към крайната левица, че е предала духа на свободата на словото на Je suis Charlie, за да спечели електорална подкрепа сред френските мюсюлмани.

Но говорейки в навечерието на годишнината, Рис – който брои мъртвите сред най-големите си приятели и казва, че не минава ден без да преживее отново момента на атаката – отказва да признае, че няма надежда. 

„Мисля, че [духът на Чарли] е закотвен по-дълбоко в обществото, отколкото може да се предположи. Когато говорите с хора, можете да видите, че е много жив. Грешка е да мислите, че всичко е изчезнало. Това е част от нашата колективна памет."

trud.bg

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.