Чужди служби са ангажирани с разкриването на убийството на Алексей Петров! Израел, САЩ и Великобритания са сред държавите, до които МВР и прокуратурата са изпратили молби за помощ, пише „Филтър“.
От тях ще се иска информация за връзките на бившата барета с международни престъпни групи, както и контактите му в бизнес среди заради евентуални нарушени финансови интереси.
Разследващите у нас са най-заинтересовани от огромните парични потоци, които преминават през близки до Алексей бизнесмени – чрез банки, както и криптовалути.
Освен МВР в разследването за убийството вече е ангажирана и Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), където Алексей Петров работеше до 2009 година. Според упорити слухове Трактора планира да се върне с българското ФБР на бял кон като шеф.
В последните години Алексей Петров упорито работел по киберсигурността и се интересувал от нови технологии. Връзките му е тази сфера остават встрани от общественото внимание заради реномето му на силов играч, застраховател и бивша барета.
Неслучайно Алексей Петров привлече на работа хакера Кристиян Бойков. През 2019-а той беше арестуван заедно с шефа на „ТАД Груп“ Иван Тодоров заради теча на личните данни на 5 милиона българи от системата на НАП. Бойков е един от най-добрите компютърни специалисти у нас. Не след дълго започна работа при Алексей Петров в свързаната с него „Лев корпорация“ заедно с бившия шеф на киберсигурността в ГДБОП и отявлен фен на ГЕРБ Явор Колев. Освен тях двамата на работа при Петров са били и други IT спецове.
Преди да стане известен, Кристиян Бойков е изпълнявал задачи по проникване в данни на фирми, за да бъдат убеждавани да сключват договори с бившите му работодатели от „ТАД Груп“. Дали е правил същото и при Алексей Петров, не е ясно, но кибервръзката е едно от направленията, по които разследващите работят.
Освен Явор Колев, Кристиян Бойков и останалите хакери като свидетели по досъдебното производство са разпитани всички мениджъри в бизнес мрежата на Алексей Петров, близките му приятели и роднините, както и стотици криминално проявени в цялата страна, включително и оцелели по времето на прехода знакови бизнесмени. Те не били заподозрени, а криминалистите търсели от тях информация и слухове в подземния свят за убийството на бившата барета.
Кибервръзката и дейността на хакерската група на Алексей Петров също се следят внимателно и се търси информация за тази дейност. Специалистите, наети от Петров, обаче били далеч по-квалифицирани от тези в службите за сигурност, твърди запознат с информацията от щаба по разследването на убийството на Алексей Петров.
За конфликти на Петров в сферата на киберсигурността говори и хакерската атака срещу свързаната с него „Лев Инс“. Тя се случи само месец преди наемникът с пушката да го причака в гората и да го застреля с два куршума в главата.
На 12 юли хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ изпрати писмо до медиите с линк към архив с лични данни на над 2 милиона души. Те са описани с ЕГН, адрес, номера на лични карти, а на 37 хиляди от тях има и телефони. „Емил Кюлев“ е изпратил и доказателства, че е откраднал данните чрез пробив в сайт на „Лев Инс“.
Освен това е подал и сигнал в Комисията за защита на личните данни на 3 юли тази година. Тогава от „Лев Инс“ отрекоха да има пробив в системата им. Самоличността на „Емил Кюлев“ е неизвестна, но на сайта си той е посочил, че платформата му е Държавната агенция по дигитално спокойствие – опит за аналогия с ДАНС, където до 2009 година работеше Алексей Петров.
„Мисията на агенцията е да следи стриктно плащанията на такса „дигитално спокойствие“. Същевременно с това ние се грижим за налагането на санкции върху некоректните платци“, пише в платформата „Емил Кюлев“. По подобна схема „ТАД Груп“ е действала и е набирала клиентите си в миналото. Предполага се, че „Лев Инс“ е една от изнудваните от „Емил Кюлев“ компании.
Въпреки изградените версии и хипотези за евентуални поръчители на покушението досега няма следа, която да доведе до арести и до събиране на доказателства, научи „филтър“. Една от линиите на работа е свързана със сложните му взаимоотношения с Васил Божков през годините и най-вече с обвинението към хазартния бос, че е поръчал атентата срещу Алексей Петров през 2015 година. Освен това материали от делото „Октопод“ показват свидетелски показания, че Петров също е искал Божков да бъде убит.
Хазартният бос кацна в България ден след погребението на бившата барета.
Според някои Божков е задействал процедурата по завръщането си още преди убийството му. Съвпадението във времето породи повече слухове и спекулации за връзка на Божков с покушението. Според други обаче царят на залозите е експулсиран от властите в Дубай по нареждане ва американските служби.
Източник: narod.bg
