Рано сутринта на 24 октомври, 11-годишният Дамян отива на училище и обещава на майка си, че ще донесе шестица от контролното. Малкото ромче моли родителката си за обяд да му направи любимата яхния. Часове по-късно детето се прибира у дома окървавено, пребито от бой от бащата на свой съученик. Водят го в болница, където 3 дни по-късно умира. Но… заключението на лекарите е, че няма връзка между жестокия побой, нанесен на детето и кончината му.
Драмата между двете хлапета се разиграва на 24 октомври по време на междучасие в училище „Св. Иван Рилски“ във варненското село Червенци. Третокласник с колело минава през краката на Дамян, който седи и чака автобуса да го прибере в родното му село Брестак. Ученикът замахва с ръка, за да се предпази, но колоездачът решава, че му скача на бой. Преди това претърпял операция на коляното, което за беля е уцелено от дланта на вече покойното момче. Счепкването става пред погледите на съучениците им, които така и не се намесват първоначално в спора.
Другият третокласник пуска колелото и по мобилния си телефон набира баща си, за да му се оплаче. Родителят дотърчава почти за минути и първата му реакция е да подгони Дамян с колата си. блъска го и след като малчуганът пада на земята, слиза и започва да го рита, счупвайки лявата му ръка и обезобразявайки лицето му. На „помощ“ идва и майката на велосипедиста. Очевидци споделят, че тя също раздавала правосъдие, държейки момчето, за да може мъжът й да го накаже подобаващо.
През цялото време крещяла: „Ще те убием, бе, келеш мръсен!“. През това време една от учителките вижда случващото се. Тя успява да се обади на Ани Христова, майката на Дамян, и да й съобщи, че мъж гони сина й с кола и го бие.
Разправа с родителите побойници от страна на учители и охрана не е имало. По разкази на очевидци битото дете се качило в училищния автобус и някак си успяло да слезе на спирката в родното село. Там му прилошало и помолило познат човек да го закара с конската каручка до дома...
Родителите на Дамян изпадат в шок, когато виждат детето си окървавено и зашеметено. Малкият Дамян е ни жив, ни умрял... Казва, че му е лошо, и припада в ръцете им. Три дни по-късно момчето умира във Варненската окръжна болница.
В смъртния акт е записано, че е починал в следствие на заболяване. Медиците патоанатоми констатират, че е имало счупена китка, кръвоизлив в белите дробове и счупена гръден кош. Според тях детето не било починало от побоя, а от заболяване, което така или иначе имало. Близките му преживели втори шок. Те се чудели какви са тези доктори, какви са тези заключения и защо белите престилки се скрили когато журналисти налазили варненското здравно заведение, за да проучат каква е истината и да поговорят с лекувалите Дамян лекари. Оказало се, че нито един от тях не е на работното си място…
Почернената майка все още не може да говори за трагедията, но е убедена, че трябва да се търси справедливост и да продължи да живее заради другите си две деца. Семейството тепърва щяло да търси адвокат и приятели, с които да организират стачки пред съда, докато правдата не излезе на бял свят.
Според чичото на детето Желян Хасанов споделя своята версия за случилото се с уточнението, че това все пак е само хипотеза, която тепърва ще има развитие и развръзка.
„Стресирани сме и притеснени. Бащата, който би нашето дете и го преби, е на свобода. Как е станало това?! Само мога да предполагам. Може би си е платил където трябва и на когото трябва. Откъде е взел пари – не е ясно. Той работи в голяма фирма, дървосекач е. Нищо му няма. Пуснаха го. Яде, пие, спи, живее си живота, кара си колата. Синът му си кара колелото, само нашето дете сега е два метра под земята. Аз ако убия едно куче, ще ме приберат. Какво означава това? Че ние и нашите деца сме по-долни от кучетата. Защото за убито куче има присъда, за убит човек няма! Много ни боли, много…
Момчето ни е седяло на една гума да чака автобуса. Минал синът на биячите, подбутнал го, нашият го напсувал и станала разправията. Учителките са видели всичко и нищо не са направили. Кажете ми, това какво е?! деца са се намесили да ги разтървават и са успели. Момчето ни е излязло извън сградата на училището. Седнало е на самата автобусна спирка и онзи го е последвал, за да го бие. Дошли са и родителите му. Бащата поваля Дамян три пъти на земята, майката също го удря. Къде е човешкото тука?! Децата се бият, пък след половин час се сдобряват, по наше време така беше. Удари им един шамар на двамата и ги пусни да си вървят, не е нужно да се стига до бой, до фатален край.
Ани се обадила на 112. Дошла линейка и полицейска кола. Тя се качила с детето и заминала за болницата. Полицаите, вместо да приберат убиеца, взели да разпитват таткото на пострадалия. И това не го разбираме. Полицаите ме предупредиха и мен да не направим някоя беля. Значи те могат да убиват, а ние не можем да търсим справедливост, така ли?! Няма да оставим така нещата. Трябва да приберат виновниците, иначе и ние ще убиваме. Тяхното момче играе и си кара колелото. А нашето вече го няма…
Все още не знаем какво ще правим. Заключението на лекарите е, че детето ни е починало от болест, а не е пребито до смърт. А то не е боледувало, откакто се е родило. Това може да се провери при личната му лекарка. Оказва се, че момчето ни е лежало по болници. Тъжно, много тъжно. Лекарите, писали епикризата, се скриха като мишки, като партизани. Какво да направим, към кого да се обърнем за помощ?
Побойниците са дървосекачи, явно някой стои зад тях и не можем с пръст да ги мръднем. За нас вече спокойствие и мир няма. Ще започнем Трета световна война, но няма да се спрем. В България има закони, но няма кой да ги спазва. Настояваме да бъдат приложени.
Иначе всеки ще почне да си убива, да си плаща и да не носи наказание за стореното“, през сълзи коментира чичото на Дамян. Той споделя, че майката Ани е толкоз разстроена, че не намира сили да говори почти с никого, освен с мъжа си, другите си две деца и близките. Цялата фамилия е изпаднала в шок. Те не знаят как ще се развива животът им занапред и дали някой няма да посегне на братчето и на сестричето на починалото момче. Не знаели и към какъв адвокат да се обърнат, защото в ръцете си имали само един смъртен акт и неверни медицински заключения.
По ирония на съдбата Хасанов познавал бащата на бияча. Много отдавна заедно работили по горите, но напоследък не се засичали.
Покойният вече Дамян бил кротко дете, не създавал никакви проблеми на родителите си. общувал с всички и бил изключително добродушен. След смъртта на хлапето 14-годишният му батко изпаднал в депресия. Не искал да разговаря с никого. Психолог не търсели, защото приятели се опитали да го разговорят, дали му и хапчета малко да се поотпусне. Сестричката била 3-годишна и не разбира същността на трагедията. Само питала кога ще се върне Дамян. Какво да й каже, какво?“, пита през сълзи чичо й.
Източник: Уикенд, crimesbg.com
