Делото за несъстоятелност е поредната спънка пред сделка по смяна на собствеността, която основателят на фирмата смята за "корпоративно рейдърство"
Преди известно време ви разказахме подробно за корпоративната война, която се разиграва при опитите за смяната на собствеността на най-големия български телекомуникационен оператор - "Булсатком". Освен интересна от бизнес гледна точка, тази битка носи, за пореден път в родната действителност, и съмнения за "корпоративно рейдърство", за опит за насилствена и подкрепена от държавата смяна, а зад нея прозират интересите на известния вече у нас бизнесмен - Спас Русев. От друга страна - новите оперативни владетели на компанията твърдят, че всичко е според закона и че опитите на Пламен Генчев да се върне в "Булсатком" са най-малкото незаконни.
Основните играчи в борбата за контрола над оператора са именно един от съоснователите на компанията - Пламен Генчев, и новите владетели, представляващи кредитори, компании-спасители и техните представители в новото ръководство на фирмата.
И ако в предния ни материал, към който вече видяхте линк малко по-горе, говорихме за голямата битка, водеща се в арбитражни съдилища извън България, то днес ще се върнем на родна земя, където се води друга битка, част от същата война, но важна за бъдещето на компанията и нейните клиенти.
Една история за доклади, одити и (не)платежоспособност
Става дума за едно малко, на пръв поглед, дело в Административен съд, което няколко компании, сред които "Розенфелд и Ко" - собственикът на медията ТВ+, завеждат срещу "Булсатком". Доскоро фирми от една орбита, днес двете дружества са от двете страни на барикадата и техните собственици се опитват да спечелят войната и през тях. Малката "Розенфелд и Ко" излъчва своите канали в ефира на "Булсатком" до 1.08.2021 г. Това става въз основа на едногодишни договори, сключени през 2016 г., в които е предвидено, че се подновяват автоматично, ако някоя от страните не поиска изричното им и писмено прекратяване.
Малко по-рано - през септември на 2020 г., между двете дружества започват преговори за преразглеждане на общия размер на заплащаната до този момент от "Булсатком" месечна цена на излъчване на програмите на "Розенфелд и Ко". Последната се съгласява да получава по-малко пари, но при условие, че сключи вече двугодишен договор за разпространение, считано от началото на 2021 г.
Изглежда, че всичко върви нормално, до момента, в който, поне според "Розенфелд и Ко", "Булсатком" не започва да налага своите виждания по договорите като по-силна страна. Пред нас бяха дадени и конкретни примери - изискване на "Булсатком" да получава по-голямата част от рекламното време в програмите, изискване "Розенфелд" да закупува 60% филмовото и спортното съдържание - от "Булсатком", при това по цени, които няма да се съгласуват; изискване за въвеждане на тежки по размер неустойки при предсрочно прекратяване на новия договор - по вина "Розенфелд", съчетани с неприемливи условия, откриващи пътя пред такива възможности за "Булсатком". Освен това, "Булсатком" иска изменение в проекта за допълнително споразумение, според което старите договори за разпространение на програмите следва да прекратят действието си от 31.05.2021г., независимо от това, дали страните са успели да сключат новия договор за разпространение.
Някъде там, твърдят от "Розенфелд", спират и плащанията към тях. Логичното се случва и малката компания се оттегля от преговорите и открива дело по несъстоятелност на "Булсатком" с идеята да събере вземанията си. Според адвокатите на фирмата, общият размер на дълга на голямата компания към малката към 1 юли на тази година са около 1,6 млн. лв.
Фактите сочат, че малко след това "Булсатком" фактически погасява с три плащания претендираното просрочено вземане, което обвахаща периода от 1 януари на 2021 г. до края на април на същата година.
Защо тогава историята продължава? Защото, по думите на адвокатите на "Розенфелд и Ко", са настъпили падежите и на следващите фактури за следващите три месеца (май, юни и юли), което пък води от своя страна до изменение на размера на исковете, които вече са за 2,292 млн. лв.
Междувременно към исковете на "Розенфелд и Ко" се присъединяват още двама ищци - "БГ Топ Мюзик ООД" с искане за вземания от 1,414 млн. лв., както и самият Пламен Генчев - с искане за вземания от цели 20 млн. евро.
Така - делото влиза в съда. Проведено е заседание, на което е представена съдебно финансово-икономическа експертиза за периода от 2015 г. до юни на 2016 г. Тя трябва да докаже дали "Булсатком" е дружество, изпаднало в несъстоятелност и в невъзможност да изпълнява своите задължения към кредиторите.
Експертизата е приета от съда и според "Розенфелд и Ко" не е оспорена от ответника. От своя страна "Булсатком" обяви пред нас, че всъщност оспорва резултатите. При всички положения тази експертиза казва следното:
- коефициентите за ликвидност на "Булсатком" са драстично под прага на приетите в практиката референтни стойности.
- притежаваните от "Булсатком" краткотрайни активи са твърде недостатъчни, за да могат да бъдат заплатени с тях краткосрочните му задължения
- "Булсатком" приключва всеки един от изследваните периоди, от 01.01.2017 – до 30.06.2021, с отрицателен финансов резултат, както и със стремително нарастваща „натрупана загуба“ за 2019, 2020 и 2021г.;
- към 30.06.2021г. "Булсатком" е свръхзадължено и декапитализирано дружество
- показателите за финансова автономност на "Булсатком" за 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. са под нормата от 0,33 – като към 30.06.2021г. този показател е отрицателна величина. Същото важи и за показателя за задлъжнялост на Булсатком, който отново е извън рамките на утвърдените референтни стойности
- от Заключението на вещото лице става ясно, че задълженията по договорите за кредит на "Булсатком" са обявени от кредиторите му за незабавно дължими и предсрочно изискуеми, считано от 21.05.2021г., като към 30.06.2021г. същите са за колосалната сума от 161 256 000 лв. (само главниците).
Трябва обаче да се знае, че в хода на опитите на Клуб Z да стигне до дъното на историята и след разговори с представители на "Булсатком" стана ясно, че съществуват още две отделни експертизи, поне една от които е в полза на "Булсатком" и която показва точно обратните резултати. Предстои да стане ясно с коя точно ще предпочете да се съобрази съда.
Битката обаче не е приключила и на 30 септември 2021 г. "Булсатком", в последния възможен по закон ден, входира в Търговския регистър своя индивидуален годишен финансов отчет (ГФО) и доклад за 2020 г., които би трябвало да покажат добро финансово здраве и ликвидност.
Проблемите обаче са налице. Поглед в Търговския регистър показва, че ГФО и докладът не са подписани нито от съставителите си, нито от ръководителя на предприятието. Не съдържат и никакви конкретни данни за самото дружество. Освен това - представеният индивидуален (консолидиран отчет на групата въобще няма) не е заверен от независим одитор и към него няма приложен одиторски доклад, както предполага Закона за счетоводството.
Липсват и допълнителни данни според изискванията на закона. Впечатление прави, че предишните години, данните са били акуратно попълнени.
"Ценени безпристрастно и в своята съвкупност горните факти сочат, че Булсатком е заявило за обявяване в ТРРЮЛНЦ някакви карикатури на ГФО, които не носят нито подписи, нито идентификация на лицата, които носят отговорност за верността им и които не отговарят на елементарни и ноторно известни на всеки мениджър и счетоводител минимални законови стандарти", коментираха пред нас адвокатите на ищците.
Драмата в тази ситуация е, че този ГФО е подаден в момент на висящо дело по несъстоятелност и ако той бъде приет по делото, има опасност за кредиторите, сред които, разбира се, са и ищците по настоящето дело.
Не такова обаче е мнението на "Булсатком".
Ответникът: Опит за манипулация на хода на делото
Клуб Z, разбира се, потърси и гледната точка на управителите на "Булсатком" в момента, в лицето на изпълнителния директор Станислав Георгиев. В първоначалния разговор г-н Георгиев показа изрично желание да съдейства, но малко след това отказа да отговори на конкретните поставени въпроси, твърдейки, че редакцията ни може, дори без да иска, да участва в опит за манипулация на хода на делото и мнението на съдебния състав. След като тази хипотеза бе отхвърлена, именно защото се търси и страната на ответника, "Булсатком" все пак предостави отговори, като изрично поиска отговорите да бъдат представени пред публиката в тяхната цялост.
"След като се посъветвах с одиторите и юристите ни, прецених да предоставя отговор на вашите твърдения и въпроси. Оставям на редакцията ви да прецени дали да пубикува материал по темата, без да променям становището, което споделих по телефона, че от наша гледна точка това е опит от страна на Розенфелд и Ко АД да манипулира хода на делото и мнението на съдебния състав чрез публикации в пресата на хипотези и внушения, изцяло изгодни за тяхната позиция.
Коментарите и отговорите ми са директно във Вашия текст по-долу. Молбата ми е да публикувате всичките ми коментари в тяхната цялост без съкращения, включително тези преди частта с въпросите Ви", гласеше съобщението от Станислав Георгиев.
Разбира се, точно така и ще направим.
Здравейте, господин Георгиев! Както се разбрахме, изпращам няколко въпроса по делото за несъстоятелност, което се води от Пламен Генчев.
- Молбата за несъстоятелност на “Булсатком” ЕООД е входирана с платена държавна такса от 250лв. от “Розенфелд и Ко” АД въз основа на няколко необслужени фактури, чиято валидност “Булсатком” ЕООД оспорваше вече няколко месеца и все още оспорва, вече по съдебен път. С цел бързо предотвратяване на подобно съдебно производство “Булсатком” ЕООД изплати сумите в пълния размер като веднага пусна насрещни съдебни искове срещу “Розенфелд и Ко” АД, оспорващи сумите, както и за натрупаните насрещни задължения на “Розенфелд и Ко” АД към “Булсатком” ЕООД.
Следващата стъпка от страна на “Розенфелд и Ко” АД, с явната цел да не се прекратява делото за несъстоятелност, беше да входира допълнителни, неизвестни за нас задължения в размер на над 2 милиона лева, под формата на дебитни известия, издадени към фактури от минали периоди. Освен, че оспорваме тяхната основателност, имаме и съмнения и за тяхната легитимност. Затова информирахме компетентните органи да проверят дали по тези дебитни известия са били покривани задълженията към бюджета (ДДС, данък печалба). Можете и Вие да им зададете същия въпрос, ако прецените.
Към молбата се присъедини още едно подобно на “Розенфелд и Ко” АД дружество, както и самият Пламен Генчев с иск за обезщетения с астрономически размери от над 35 милиона лева. Друга медия цитираше самия Г-н Генчев да споделя, че в миналото е бил подготвил такива обезщетения като защита от корпоративно рейдърство и там бяха наречени “златни парашути”. Не съм в състояние да разкривам нищо повече относно тези “златни парашути”, тъй като за тях тече друго произодство от друг характер.
На кратко, срещу държавна такса от 250лв. г-н Генчев и 2 компании от неговия най-близък кръг заявиха претенции за близо 40 милиона лева към “Булсатком” ЕООД, въз основа на които очевидно преследват целта “Булсатком” ЕООД да бъде обявен в несъстоятелност. Може би е редно да спомена, че едно такова обявяване в несъстоятелност гарантирано няма да им осигури изплащане на каквото и да е било по тези искове, тъй като с приоритет се обслужват обезпечените кредитори и бюджета. Оставам на въображението на читателите ви какви в такъв случай са техните истински мотиви.
Според информацията, с която разполагаме до момента - има изготвена и приета от съда съдебно-финансова експертиза, която показва, че финансовото състояние на "Булсатком" е лошо. Като примери са отбелязани коефициентите на ликвидност, краткотрайните активи на дружеството и негативния финансов резултат за периода от януари 2017 г. до юни на 2021 г.
- Твърдението за една единствена експертиза, със заключение за “лошо” финансово състояние е отново целенасочено и подвеждащо внушение. В действителност вещото лице, назначено от съда, изготви няколко версии на изчисление на коефициентите на ликвидност, които взимат под внимание различни подходи на третиране на наличната финансовата информация.
Съдът позволи всяка от алтернативните версии за изчисление на коефициентите да бъде предизвиквана с допълнителни въпроси и от двете страни и съответно ще прецени кой вариант на изчисление на коефициентите да възприеме в решението си.
Малко след това "Булсатком" подава заявление в Търговския регистър за годишен финансов отчет. Доколкото ни е известно, "Розенфелд и Ко" твърди, че с него са нарушени изискванията на Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов офит и Търговския закон?
- Заявлението в ТР сме подали в рамките на изискания от държавата административен срок с цел да държим обществеността и кредиторите на дружеството информирани за финансовото състояние на дружеството, тъй като, както и Вие сам виждате, финансовото състояние на Булсатком предизвиква широк интерес. Обстоятелството, че към момента сме подали незаверен отчет съвсем не означава, че не продължаваме работа върху финализирането на одиторската заверка. Имаме основание да смятаме, че заверката ще приключи до десетина дни, като веднага след като одитът приключи ще обявим всички документи в Търговски регистър с допълнение към вече входираното заявление.
До тук виждате единствено предварителната информация, която Георгиев споделя с нас. Оттук надолу следват и въпросите на редакцията ни, а под тях - допълнителните отговори на представителя на "Булсатком".
Вярно ли е, че ГФО и доклада към него, подадени от "Булсатком" на 30.09.2021 г., не са подписани нито от съставителите им, нито от ръководител на предприятието?
- Одиторската компания, която одитира и заверява годишния ни отчет, е KPMG. Поради големия обем работа, свързан с динамиките през 2020 - първата година след финансовото преструктуриране, както и заради над 15 различни негативни класификации, заварени от одитите при предишната собственост на компанията, KPMG своевременно ни информираха, че ще приключат одита и ще заверят отчета със закъснение спрямо предвидения от закона административен срок. Това е причината каченото заявление да е все още в незаверен вид. Пропускането на предвидения срок не е толкова рядко явление в България, особено когато се работи с прецизността и високите стандарти на компании от ранга на KPMG, където не се правят компромис с качеството на отчета и репутацията на одиторската компания, за да се постигат срокове.
Вярно ли е, че ГФО не е в пълен комплект и че към него няма приложен одиторски доклад?
- Вижте отговора ми на предишния въпрос.
Вярно ли е, че ГФО и докладът нямат заверка от независим одитор?
- Вижте отговора ми на предишния въпрос.
Разбира се, ако всичко това е вярно, има още един въпрос - защо? Ако не - защо данните в ТР не показват друго? Ако смятате, че нещо допълнително трябва да бъде добавено или искате да направите коментар по същество за делото или за процедурите по смяната на собствеността - би било чудесно.
- Доколкото съм запознат, завереният ни отчет и одиторското мнение за финансова година 2020 нямат пряко отношение към наличието на състояние на неплатежоспособност или свърхзадълженост. Съдът е този, който преценява дали те са налице след изслушване на заключението на специално назначеното за целта вещо лице, което извършва сложен икономически анализ, обхващащ продължителен период от дейността на дружеството.
Явно с информацията, изпратена до редакцията Ви, “Розенфелд и Ко” АД и Г-н Генчев се надяват да променят този факт и да се вложи допълнителна тежест на одитирания годишен финансов отчет.
Тук няма да им се противопоставям. Бих приветствал освен съдебната експертиза, съдът да вземе под внимание и одиторското мнение, когато то бъде публикувано.
Какво следва?
Какво ще реши съдът от тук нататък ще стане ясно на следващото дело, насрочено за 19 октомври.
Каквото и да е то обаче, ясно е едно - войната за активите на най-големия ни роден телекомуникационен оператор ще продължи. Междувременно продължава и сагата в Комисията за защита на конкуренцията, която би трябвало да се произнесе по дело за концентрация, заради фигурата на Спас Русев, който е част и от Надзорния съвет на Виваком.
