Сребреница е най-болезненият спомен за бившия футболист, роден в Босна и Херцеговина.
„Да гледаш хората в очите, да ги успокояваш и да знаеш какво предстои да им се случи. За мен точно това е едно от най-страшните лица на злото“. Така бившият футболист Ваня Джаферович коментира смъртта на Ратко Младич - бившият командир на армията на босненските сърби почина на 27 август в Хага на 84-годишна възраст, където излежаваше доживотна присъда за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления.
Джаферович, който е роден в Босна и Херцеговина, се връща към лятото на 1995 г., когато е бил едва на 12 години. В публикация във Facebook той разказва как войната е присъствала ежедневно в дома му, а едно от най-често появяващите се лица по телевизията е било именно това на Младич.
„Когато си дете, не можеш да осъзнаеш и разбереш сложните взаимоотношения, решения и действия на възрастните, но можеш да усетиш и направиш много ясна разлика между доброто и злото“, пише Джаферович.
По думите му Младич не е изглеждал като човек, който би направил впечатление на улицата.
„Беше човек с незапомняща се физиономия. Толкова обикновен, че вероятно нямаше да го забележите, ако го подминете на улицата“, посочва той.
И именно тази привидна обикновеност според Джаферович прави образа на Младич още по-страшен.
„Изглеждаше като човек, на когото е позволено да прави каквото си поиска. И той го направи. Без капка угризение или съжаление“, пише бившият футболист.
Младич е командващ силите на босненските сърби по време на обсадата на Сараево, продължила почти четири години, както и един от основните военни ръководители при падането на Сребреница през юли 1995 г. Международният трибунал за бивша Югославия го осъди за геноцида в Сребреница, където са убити над 8000 бошняшки мъже и момчета, както и за други тежки престъпления. Доживотната му присъда беше потвърдена окончателно през 2021 г.
„Когато разбрах за смъртта на Младич не успях да удържа емоциите си. За миг се върнах толкова години назад, към едно място в себе си, което отдавна бях скрил дълбоко“, споделя още Джаферович.
„Опитах се да почувствам някакво удовлетворение. Някакво усещане за справедливост. Не успях. Усетих отново само тъга и болка“, признава той и призовава: „Да възпитаваме децата си да обичат, а не да мразят. Да не им оставяме в наследство омразата на поколенията преди тях. Да можем да прощаваме. Но никога да не забравяме.“. | БГНЕС
