Защо Германия губи не само българите, но и собственото си население? Отговорът дава един български икономист.
Германия губи доверието на хората, които някога са я избрали като място за по-добър живот, смята икономистът Стефан Колев в интервю за германския „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Статията е водеща за авторитетното германско издание.
„Аз съм от България. Когато днес българи говорят за Германия, те често казват: Това вече не е страната, в която влязох преди 20 години“, казва Колев. По думите му това усещане е свързано до голяма степен с промените в Германия през последното десетилетие, но и с начина, по който самите източноевропейци възприемат развитието на страната.
Колев, който живее в Германия от 26 години, описва общество, което днес е значително по-несигурно и раздразнено. Според него проблемите с инфраструктурата, деиндустриализацията, качеството на държавните услуги и неспособността на институциите да се справят с редица предизвикателства постепенно подкопават доверието в държавата.
Именно доверието според икономиста е ключът към разбирането на емиграцията. Докато хората вярват, че системата може сама да се коригира и реформира, те са склонни да останат и да очакват промяна от политическия център. Когато това доверие се изгуби, човек започва да търси алтернатива, включително извън собствената си страна.
Колев вижда тревожен сигнал именно в поведението на младите хора. Сред студентите му в Цвикау все по-често се обсъжда въпросът дали да останат в Германия или да потърсят бъдещето си другаде. Това не са представители на някакъв елит, нито хора, които непременно мечтаят за САЩ. Част от тях се оглеждат към Швейцария, но все повече погледи са насочени и към Полша и Чехия.
По думите му е показателно, че хора, израснали в Германия или интегрирали се в германското общество, започват да възприемат Източна Европа като място с по-голяма икономическа динамика. Колев разказва за бивш свой студент, който дори го е попитал колко трудно е да научи полски език.
Тенденцията е още по-притеснителна за Германия заради мащаба на миграцията. По данни, цитирани от Колев, всяка година страната напускат над един милион души, сред които между 200 000 и 300 000 германци и между 800 000 и 900 000 чужденци. В същото време германската икономика се нуждае от значителна нетна имиграция, за да компенсира недостига на работна ръка.
Тук според него се появява един от парадоксите на германската ситуация. Част от чужденците, които напускат страната, вече са били интегрирани, докато новопристигналите трябва тепърва да бъдат включени в обществото и пазара на труда. Това изисква ресурси и усилия, които според Колев Германия може да се окаже неспособна да осигури в необходимия мащаб.
Особено показателно е, че все повече хора се насочват не само към по-богати държави. Емиграцията към Швейцария е лесно обяснима с разликата в стандарта на живот. Много по-трудно е да бъде обяснен фактът, че хора се връщат в Полша, Чехия, Румъния или България, където средният стандарт все още е по-нисък от германския.
Именно това кара Колев да смята, че явлението трябва да бъде възприето като сериозен предупредителен сигнал. Хората са готови да приемат известен спад в материалния си стандарт, защото вече не вярват, че Германия ще запази икономическата си динамика.
Икономистът свързва това и с т.нар. източноевропейска устойчивост. След 1989 г. обществата в Източна Европа са се научили да се адаптират към бързи промени и кризи. По думите му те са показали по-голяма способност да се справят с последиците от пандемията, войната в Украйна и икономическите сътресения. Именно тази устойчивост, смята Колев, вече не виждат в Германия.
Това има и друго измерение. Когато източноевропейците напускат Германия, те не отнасят със себе си само своя труд и икономически потенциал. Те отнасят и натрупания си опит от общества, които дълго време са били принудени да се адаптират към несигурност и промени. За Германия това е загуба, която трудно може да бъде измерена само в икономически показатели.
Колев посочва и усещането за сигурност като все по-важен фактор. Въпросът вече не е само дали човек може да изкарва добре прехраната си, а дали се чувства спокоен за семейството си и за децата си. В този контекст той отбелязва и напрежението около миграцията и трудностите, с които училищата се сблъскват заради голямото многообразие от националности и конфликти.
Според него обаче миграцията сама по себе си не обяснява проблемите. По-добре функционираща държава би имала и по-голям капацитет за интеграция.
Затова Колев смята, че Германия се нуждае не просто от поредния краткосрочен политически пакет, а от дългосрочна промяна. Страната трябва да подобри инфраструктурата, да повиши производителността, да привлече инвестиции и да създаде условия за повече иновации. Не по-малко важна обаче е промяната в обществената нагласа към икономически активните и предприемчивите хора.
Колев настоява младите, които искат да се развиват и да поемат рискове, да бъдат насърчавани, а не възприемани като хора, които „работят прекалено много“. По думите му една икономика се нуждае именно от хората, които създават нови компании, технологии и идеи.
Той защитава и по-позитивен подход към иновациите и изкуствения интелект. Според него технологичният напредък така или иначе ще се случи. Въпросът е дали иновациите ще бъдат създавани в Германия или другаде. Ако страната запази способността си да създава технологии, тя ще може едновременно да печели от тях и да ги регулира по-добре.
Най-големият риск според Колев е процесът да се превърне в самоподсилващ се. Ако предприемчивите, образованите и устойчивите хора напускат, обществото губи именно онези граждани, които биха могли да бъдат двигател на промяната. Това превръща емиграцията не само в следствие от проблемите на страната, но и в фактор, който може допълнително да ги задълбочи.
Колев отправя послание и към по-възрастното поколение. Ако децата и внуците на днешното общество започнат масово да изграждат бъдещето си другаде, Германия ще понесе огромна загуба, която надхвърля икономиката. Става дума и за хората, които поддържат доброволните пожарни служби, здравеопазването и грижите за възрастните.
Икономистът все пак не смята ситуацията за необратима. Той посочва промяната в германското отношение към отбраната след 2022 г. като доказателство, че обществото може да преосмисля позиции сравнително бързо.
Според него следващите две години и половина до следващите парламентарни избори ще бъдат решаващи. Ако управляващите успеят да покажат, че политическият център все още е способен да действа и да провежда последователни реформи, Германия може да обърне тенденцията.
„Болестта на тази страна е лечима. Трябва само да започнем утре“, казва Колев.
За него реформите неизбежно ще бъдат болезнени, но политиците трябва ясно да обяснят защо са необходими. Истинската цел не е просто възстановяване на икономическия растеж днес, а създаването на Германия, в която младите хора ще искат да останат и след десет години да изграждат своето бъдеще. | БГНЕС
