Възпитанието на подрастващото поколение е комплексно - започва от семейството, през училището и стига до цялото ни общество и примерът, който им даваме
Интервю за Actualno.com
Станислава Савова развива своята експертиза в областите на Социалната, организационната и спортна психология, психичното здраве и психологична дейност.
Има дългогодишен опит в работата с деца и техните семейства. Провежда индивидуални и семейни консултации. В периода 2000 - 2014 работи по овладяване на кризи, управлението на критични инциденти, психологичното подпомагане на служители и техните семейства. Участва в редица изследвания и проекти, свързани с оценката и подбора на кадри.
Станислава е част от екипа на на криминалния психолог Тодор Тодоров -„Асес" и оглавява дейността на фирмата в региона Габрово - Велико Търново.
18-годишен, взел книжка на предния ден, убива себе си и още двама 17-годишни в тежка катастрофа.15-годишен наръгва с нож друг 15-годишен на ескалатора на столичен мол.12-годишно дете е ранено с нож в столично училище, задържан е 15-годишен. Това са новини само от последните няколко дни. Защо ставаме свидетели на подобни брутални прояви?
От години сме преки и косвени свидетели на трагични случаи, в които млади хора губят живота си или извършват насилие. Това не е случайност, а резултат от комбинация от фактори - социални, психологически и културни. От нашето обществено безразличие.
Често мислим, че „това не се отнася до нас", а всъщност всички носим отговорност.
Забързаният живот е направил хората по-малко критични и по-малко съпричастни.
Докато не започнем да говорим и да се подкрепяме истински, ще продължаваме да чуваме подобни новини.
От една страна, много млади хора растат под огромно напрежение - в свят, в който успехът, външният вид и вниманието в социалните мрежи често се възприемат като мерило за стойност. Това създава усещане за липса на смисъл, подкрепа и посока.
От друга страна, липсва достатъчно емоционално възпитание - и в семейството, и в училище. Учим децата на математика и граматика, но рядко ги учим как да се справят с гняв, страх, отхвърляне или самота. Когато тези чувства се натрупат, някои млади хора реагират с крайности - рисковано шофиране, агресия или автоагресия.
Не бива да подценяваме и влиянието на социалните мрежи и медиите, които често показват насилие, без да обясняват реалните последици.
За да спрем тези брутални прояви, трябва да възстановим връзката между хората - в семействата, в училищата, в общностите. Да говорим повече за емоции, отговорност и ценността на живота.
