35 години след приемането на действащата Конституция на Република България основният въпрос остава не дали документът е причината за институционалните проблеми в страната, а доколко институциите и хората в тях успяват да изпълняват заложените в него принципи. Това заяви в студиото на "Денят започва" докторът по конституционно право Симона Велева.
Според нея Конституцията е доказала устойчивостта си през годините и е надживяла редица политически кризи. По думите на Велева българската Конституция е най-дълго действащата в страната и не трябва да бъде разглеждана само като технически документ:
"35 години - това е най-дългодействащата републиканска Конституция, която надживя кризи, упреци и проблеми и ни изведе през тях. Това показва, че тя не е просто технически документ, а ценностен консенсус, който успя да се справи и да се защити от всички опити за посегателство срещу нея."
Тя посочи, че през тези години България е преминала през различни етапи на демократично развитие:
"За 35 години сме минали както детските болести, така и младежките вълнения и вече сме в една зряла възраст, в която знаем кои сме, накъде отиваме и какво искаме. Ценностите в тази Конституция са именно ценностите, в които иначе много разделеното ни общество вярва - независима съдебна система, разделение на властите, защита на основните права, социална, правова и демократична държава."
Велева коментира и последните изменения в Конституцията, като посочи, че част от тях са били свързани с европейската интеграция на България, но основният фокус през последните години е бил върху съдебната власт:
"Има шест промени в Конституцията. Част от тях са свързани с интеграцията ни в Европейския съюз, която според мен вече завърши, особено с влизането ни в Шенген и последните промени, свързани с еврозоната. Всички останали изменения са изцяло в глава "Съдебна власт".
По думите й най-мащабната промяна от 2023 г. е срещнала сериозни проблеми в Конституционния съд.
