Автомобилът трябва да е брониран, да има определена динамика и скорост
"Не е имало случай президент да се откаже от служебен автомобил", коментира експертът по национална сигурност Румен Ралчев по БТВ и подчерта, че подобна практика не е имала прецедент в историята на България.
Във връзка с приетите изменения в Закона за НСО президентът Румен Радев изпрати писмо до Началника на Националната служба за охрана като заяви, че от 20 октомври ще ползва личния си автомобил. Писмото на държавния глава до НСО идва след като парламентът реши окончателно да отнеме служебните коли на администрацията на президентството. Това са колите, които използват президентските съветници, секретари и служители, а не тези, които използват държавният глава, неговата съпруга и вицепрезидентът.
До момента не сме имали случай държавният глава сам да се откаже от служебен автомобил и да премине към личен. Това увеличава риска, на който се излага президентът“, каза Ралчев.
Според него НСО разполага със специално оборудвани автомобили, които осигуряват необходимата защита при евентуални рискови ситуации. Личният автомобил, дори и при наличие на охрана, не може да гарантира същото ниво на сигурност.
"Преминаването в друг автомобил, независимо, че ще има охрана, значи, че опасността, на която се подлага държавният глава става много по-висока", твърди Ралчев.
„Автомобилът трябва да е брониран, да има определена динамика и скорост. Не е ясно дали личното превозно средство може да отговори на тези изисквания“, допълни той.
Според него не трябва да се поставя под въпрос нито превозното средство на президента, нито жилището му.
Ралчев посочи, че отнемането на служебните автомобили от президентската администрация ще създаде сериозни трудности в работата ѝ - „Нито има разчетен бюджет за това, нито е ясно кой ще поеме тези функции. Президентът не пътува сам – зад него стои екип, който трябва да бъде на място предварително.“
По закон НСО е длъжна да охранява трима души – президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание. Възможността за разширяване на списъка съществува, но само при решение на специална комисия, съставена от началника на НСО, председателя на ДАНС и главния секретар на МВР. Решението се взема с мнозинство, а не единодушно.
Според Ралчев, решението на президента е жест на солидарност, но крие реални рискове: „Ако, не дай си Боже, се случи нещо с държавния глава, това няма да бъде удар само върху един политик, а върху имиджа на България като държава.“
trud.bg
