За съжаление дебатът за F-16 отдавна се изроди и излезе извън обхвата на обективните критерии. След опорочената процедура за избор с мотив малко на брой скъпи, но с големи възможности самолети, сега се движим към малко на брой, все още скъпи, но с жестоко орязани способности самолети.
В интервюто си за предаването „Панорама“ подчертах, че F-16 е самолет с високи съвременни способности, с такива са също „Еврофайтър“, и „Грипен“. Но въпросът тук съвсем не е само в самолета, който ни се представи като единственият залог в тази сделка. Самолетът е само на върха на един сложен пакет, който включва и самолетите, и въоръжението, и спомагателното оборудване, наземното оборудване за поддръжка и логистика, оборудване за анализ и подготовка на мисиите, обучението на летците и техниците. Ако един от тези компоненти не е пълноценен, бойните възможности драстично се свиват.
На фона на дадените обещания за очакваните параметри и способности реалностите разкриват непрекъснато наивността и неподготвеността на българското правителство по отношение на американското законодателство и програмата за продажба на въоръжение в чужбина. По тази програма преговори за сваляне на цената няма. Американското правителство отправи своята публична оферта към България на стойност за нашите минимални задължителни изисквания от 3.45 млрд. лева с ДДС, и то при сто процента авансово плащане. Единственият начин за свалянето на този ясен ценоразпис е да се откажеш от нещо. И най-лошото е, че за да влезем в някаква приемлива цена, правителството предприе ход за сваляне на цената чрез единствения възможен начин – орязване, и то жестоко, на пакета. Силно се надявам, че българското правителство няма да допусне за тази цена да вземе самолет без способности. Това ще бъде безотговорно.
За да бъдем пълноценни съюзници трябва да имаме боеспособен самолет, а не самолет за авиошоу. Когато имаме един нерационален пакет, както е в случаят за този самолет, който се оправдава с геополитика, тя обслужва явно определени политици, които може би търсят легитимация пред някое чуждо правителство. Но тя е на гърба на българските Военновъздушни сили, на летците и на техниците, които ще трябва да изпълняват невъзможни задачи с това осакатено оборудване.
Цената за 8 самолета от 2.2 млрд. лева без ДДС вече я обяви премиерът, но при значително орязан пакет. Като започнем от броя двигатели, броя контейнери за целеуказване, нашлемна система за целеуказване, брой на летци и техници за подготовка, интегрираната логистична поддръжка, запасните части – всичко това е орязано. Тренажорният комплекс също е с намалени параметри. Да не говорим, че оборудването за оперативно летище го няма. Изграждането на многомилионната инфраструктура на авиобаза „Граф Игнатиево“ е изцяло за наша сметка. Така е и за транспорта. Ракетите „въздух-въздух“ са сведени до символична бройка. Високоточните оръжия за действие по земна цел, тоест основният мотив – многоцелеви способности, се е изпарил. Няма нито един високоточен боеприпас. Само няколко, и то символично на брой, свободно падащи бомби, каквито се хвърляха през Втората световна война. Явява се един скрит разход от около още 1 милиард лева, който правителството така или иначе трябва да даде.
Когато говорим за геополитика, този дебат не се състоя, защото управляващите, които се самообвявяват за нашия флагман за европейското ни развитие, избягаха от дебата за самолета като инструмент за нашата по-нататъшна европейска интеграция.
Пред хилядите участници в Международния икономически форум в Санкт Петербург подчертах, че Гоце Делчев е бележит български революционер. Поздравявам президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски за неговата смелост да го признае, но това е само началото на пътя към историческата истина. Времето на думите и обещанията изтече и за нас е важно да спре кражбата на българската история.
Тази сряда най-сетне след година и половина очакване правителството прие на заседание на Министерски съвет проекта на меморандум за създаването на Международен институт за устойчиви технологии в Югоизточна Европа. Това е проект на 10 държави от нашия регион, с който съм ангажиран от началото на своя мандат и има за цел изграждането не само на център за научни изследвания на световно ниво, а и на център за адронна терапия на онкологични заболявания. Меморандумът беш е готов преди повече от година и следваше да бъде внесен от българския министър-председател на срещата на върха ЕС-Западни Балкани в София м.г., за да бъде подписан от министър-председателите на подкрепящите проекта държави. За съжаление това не се състоя. Ние изгубихме тази инициатива и сега този проект ще се внесе не от България и по този начин да се откроим като естествен лидер и естествена локация за този център, а ще се внесе след дни в град Познан, но вече не от нас, а на обща основа.
Според мен, апатията и отчаянието сред избирателите е тревожно. Огромната част от гражданите не гласуваха – те всъщност наказаха статуквото и партиите по този начин. За да имаме демокрация, трябва да имаме и гражданска активност. Но има и друго, историята на политическия процес сочи, че когато в дълъг период има апатия и има отчаяние, обикновено една малка искра може да отприщи мощна вълна срещу статуквото.
