Историческият принос на Македонския научен институт е преди всичко научен. Това заяви в интервю за БГНЕС известният български историк и специалист по средновековна история проф. Георги Николов, председател на Македонския научен институт (МНИ).
Институтът е учреден на 21 декември 1923 г. в аудитория №10 на Софийския университет, която се е намирала в сградата близо до паметника на Левски. Предисторията на неговото създаване е свързана с тогавашния лидер на ВМРО Тодор Александров. По негова идея се създават две организации. Едната е МНИ, а другата е на македонските българи в САЩ и Канада – Македонската патриотична организация.
„Основатели на МНИ са 52 видни български общественици и учени, почти всички с произход и с родови корени от Македония. Целта на тази организация е била да даде гласност на истината за историята на македонските българи, за българското Възраждане в Македония и за трагичните събития, които се случват с българите в началото на ХХ век. Тази институция още в самото начало има летящ старт, тъй като се издават много научни книги, чиято стойност и до днес не се е загубила“, разказа проф. Николов.
Сред членовете на МНИ са такива видни учени като философа Иван Георгов, езиковеда и историк професор Любомир Милетич и много други. Те издават поредица от книги, някои от тях са преведени и на чужди езици.
„Важна роля в МНИ изиграват и чуждестранните почетни членове на института, също забележителни личности от този епоха. Да споменем имената на Никодим Кондаков, Павел Милюков, Андрей Мазон, Станислав Слонски, Афанасий Селищев, Леон Ламуш, Ханс Кох. Както виждате хора от различни държави, от Франция, Германия, Полша, Русия и т.н., които смело защитават каузата на македонските българи на базата на своите изключителни изследователски постижения в областта на историята, езикознанието и изкуството“, заяви проф. Николов.
Важна роля в историята на МНИ има списание „Македонски преглед“, което започва да излиза още през 1924 г. Пръв негов редактор е Георги Баждаров. Научното списание излиза до края на Втората световна война.
Тежки времена за македонските българи настъпват след преврата от 9 септември 1944 г. Новата комунистическа власт предприема курс към ликвидиране на МНИ и в периода 1945-1947 г. са проведени мероприятия по неговото.
„Неговото имущество е разграбено. Описани са книгите, а те са приблизително 4000 тома, над 1400 етнографски артефакти. Всичко това е натоварено и предадено в Скопие от предателска ръка, защото когато човек подарява нещо от себе си, това си е негова работа, когато вземеш чуждо имущество и го подаряваш, това си е грабеж“, категоричен е известният наш учен историк.
По това време е извършено и още едно предателство. „Именно тогава, дошлите с невероятни приключения и затруднения, кости на Гоце Делчев, които са били съхранявани в Македонския дом, са били предадени на Скопие“, добави проф. Николов.
Македонският дом, където се е помещавал института и който се намира на ул. „Пиротска“ и „Вашингтон“ в идеалния исторически център на столицата, е създаден по инициатива на проф. Любомир Милетич. Сградата, която е завършена през 1937 г. след смъртта на проф. Милетич, има също забележителна история. „Той е построен със средствата на бежанците от Македония и техните потомци. Дори е била издадена специална пощенска марка, която е била на цената на една тухла, за да могат да се съберат средствата за неговото построяване“, разказа проф. Николов.
След промените и падането на комунистическия режим МНИ отново е възобновен през 1990 г. от 40 видни български учени.
Македонският научен институт е всепризнат център за знание по историята на Македония. Проф. Николов с неудоволствие отбелязва, че от страна на учените от Република Северна Македония не се търсят никакви контакти.
„Предишното ръководство на института направи опит за някакво сътрудничество с интелектуалци от РСМ, но това беше един опит с непозитивни последствия, без ефект. От тяхна страна присъстваха личности, които нямат значим обществен авторитет“, каза той.
Проф. Николов сподели, че се познава със северномакедонските историчари, които се занимават с историята на Средните векове, по които той е специалист: „В известна степен нашите отношения са приятелски на срещи, но що се отнася до научните изследвания, ние сме диаметрално противоположни. Причината е, че ние, българските учени, строго се придържаме към постулатите на науката. Един от които ни задължава да изследваме най-подробно историческите извори. Напротив, срещу нас се изправя една гвардия от историци, които по-скоро са назначени да обслужват пропагандната машина на политическата конюнктура в Северна Македония“.
Проф. Николов подчерта, че „световната медиевистика и византинистика е на страната, не да кажа на България, а на страната на истината“.
„И когато нашите колеги от историческата комисия в Скопие са предлагали да се прочетат изворите и тогава да се разсъждава върху историята, са срещнали отговора, че трябва да има мултиперспективен подход. Този мултиперспективен подход е напълно безперспективен от гледна точка на тази комисия и тя в много голяма степен вече изчерпва ролята си, защото нашите учени в нея са принудени да обсъждат организационни въпроси“, смята председателят на МНИ.
Той отбеляза, че изключително бавно върви промяната в учебниците по история в РСМ. „Ако по-рано доминираше тезата, че българите са татари, че тяхното присъствие по време на Втората световна война е фашистка окупация, единственото, което сега се прави е това леко-леко да се замаже и да се прикрие и по възможност да не се споменава името българи“, заяви проф. Николов.
През последните 10-15 години МНИ е на държавна субсидия, която първоначално е добра, но оттогава не е индексирана и днес с тези средства се прави само половината на това, което се е вършело преди. Институтът се състои от учени от водещи научно-изследователски центрове и университети, сред които БАН, Софийският, Благоевградският и Великотърновският. Годишно се издават между 4 и 8 книги, което е съпоставимо с научната продукция на институтите на БАН. През последните години МНИ организира чествания на редица годишнини, сред които 1010 години от гибелта на цар Самуил, годишнини свързани с Илинденското въстание, а през следващата година предстои да се отбележи 150 години от Априлското въстание и 80 години от погрома над ВМРО през 1946 г.
„Ние не приличаме на галеното дете на държавната власт и силно се надявам тя да поглежда от време на време към нас, тъй като нашите учени притежават изключително голяма експертиза и биха могли да бъдат в полза на всички процеси, които са пред лицето на президента, премиера и Министерството на външните работи в отношенията не само с РС Македония, но и с другите държави наоколо. Бихме могли много добре да ги подготвим с историческа фактология и пак казвам, истината е на наша страна, макар понякога да я чакаме твърде дълго“, подчерта проф. Георги Николов. І БГНЕС
