Преди 3 години Мариеке Вервоорт от Белгия спечели сребърен и бронзов медал от параолимпийските игри в Рио, преди 7 години тя завоюва златото на 100 метра в инвалидни колички на Игрите за хора с увреждания в Лондон.
Преди часове тя изпълни най-съкровеното си желание и за последно си пое дъх. След което затвори очи завинаги. Мариеке си подари това, за което копнееше последните години - евтаназия.
Тя се подложи на процедурата в родината си Белгия, като неотлъчно до нея бяха най-близките ѝ, с които сподели чаша шампанско, и любимото ѝ куче Зен.
Идеята за евтаназията се появява в главата на Мариеке през 2008 г. До тогава тя не се спира пред нищо. Инвалидната количка не ѝ пречи. Дори я стимулира да участва в триатлони, баскетболни турнири и всякаква спортна дейност.
Тогава обаче болестта ѝ започва да си казва думата. Верво страда от рядко дегенеративно заболяване на мускулите – прогресивна миелопатия. То прави така, че тялото ѝ да се парализира от кръста надолу. С всяка следваща година състоянието ѝ се влошава все повече, докато стига до предел, в който болката я държи будна пред нощта.
Преди Игрите в Рио де Жанейро Мариеке разказа, че спи по 10 минути, след което тренира. В допълнение тя започва да получава епилептични припадъци.
Преди Игрите през 2016 г. Мариеке изрече изреченията, които стъписаха целия свят: "След Рио ще сложа край на спортна си кариера, искам да видя какво ще ми поднесе животът и ще се опитам да се насладя на добрите моменти. Направила съм си списък с неща, които искам да направя преди да умра. Също така обмислям евтаназия".
И не го казва случайно! Евтаназията е разрешена в Белгия от 2003 г. насам. От тогава всяка година броят на хората, които се възползват от нея, се увеличава с по 14%. За 2017 г. 2309 човека са решили съзнателно да сложат край на живота си при медицинско наблюдение.
Самата Мариеке подписва документите за своята евтаназия през 2008 г.
