Най-големите банкови обири в България

Да ограбиш банка не е никак лека задача. Системата за охрана е сложна и има по-голям шанс да те хванат. Навсякъде има камери и разни сензори, които усещат и записват всяко движение.От друга страна печалбата е голяма. Успешен удар може да осигури живота на обирджиите за години напред.Историята помни крадци, планирали с месеци голямото събитие и други, пристъпили към обир в пристъп на отчаяние или паника.Последното сериозно нападение на банков клон стана на 1 октомври тази година, когато трима въоръжени нападатели нахлуха в централния клон на "Интернешънъл Асет Банк" във Враца, откраднаха сумата от 91 000 лева, след което откриха стрелба по охранителя на банката и избягаха.Само за няколко дни бяха заловени двама от нападателите - Иван Иванов и Людмил Георгиев, но третият от групата - Христо Георгиев изчезна заедно с  парите. Към момента Георгиев, който е бивш полицай, е обявен за общодържавно издирване.Най-сериозният банков обир в историята на България става през 2004 година, когато е обран клон на банка „Биохим” в столичния квартал „Южен парк”. Методът за проникване е като по филмите – през тунел, изкопан за бомбоубежище, но използван за други цели, в който крадците влизат през мазетата на съседния блок. Те успяват да пробият 40 сантиметра железобетон, от който е изграден подът на клона. Крадците успяват да направят, така че датчиците за движение да не ги засекат и разбиват 41 от общо 600 сейфа.Земята е поръсена с червен пипер, за да не бъдат надушени от полицейските кучета, а като допълнителна мярка е изсипан цял чувал с коса на клиенти на фризьорски салони. Идеята е да не бъдат разкрити чрез анализ на ДНК.След кражбата разбиват канализационна тръба, която наводнява обрания обект, усложнявайки разкриването на престъплението.Нанесените щети са оценени на около 7 милиона лева. Липсата на физическа охрана е улеснила проникването в клона, а служителите са установили липсите едва на другата сутрин.Според една от версиите, по които полицията работи, крадците са имали вътрешна информация, тъй като са уцелили слабото място за проникване в клона и са разбили точно онези 41 каси, които не са били покрити със сензори.Друг възможен е вариантът да са имали подставено лице, наело трезор в банката с цел да огледа и опознае обстановката. Смята се, че автокрадецът Йордан Цонков - Джиджи е автор на нападението, но разследващите така и не откриват доказателства за съпричастността му.Неизвестното в това уравнение е как крадците са успели да неутрализират охранителните топлинни датчици на СОТ 161, за да се вихрят свободно в ограбеното помещение. Предполага се, че са сложили паравани пред тях, които блокират топлината, излъчвана от телата им. Друга версия на разследващите е, че е била използвана специална техника за блокиране на охранителните датчици.Сейфовете са застраховани в „Алианц – България” и отчетените липси се равняват на милиони левове. Тъй като повечето собственици на разбити сейфове не успяха да докажат, че действително са притежавали сумите, които са декларирали като откраднати, им беше възстановена само част от изгубеното. Само четирима от всичките 41, получиха пълни обезщетения. След обира директорът на банката подава оставка.