Собствениците на Gauselmann Group, които с бранда си Mercur наляха милиони в казиното на хотел Милениум, обмислят да сезират европейската прокуратура за измама в особено големи размери
Международна хазартна афера със зловещи разкрития за данъчни, финансови и софтуерни измами, в сравнение с които делата на Васил Божков изглеждат като ученически упражнения, е на път да избухне в сърцето на София, и по-специално в луксозния хотел Милениум. Там от началото на годината в пълна секретност са командировани няколко частни разследващи екипа на най-големия немски казино оператор Mercur GMBH, част от мегахолдинга със седалище в Берлин Gauselmann Group. Международната компания е призната за “ролсройса на хазарта” и е абсолютен лидер във всички сегменти на бранша - от производството на ротативки, рулетки и всякакви казино решения, през физическите игрални зали, базирани в най-елитните световни хотели, до добилите популярност по време на Covid 19 онлайн залагания. Преди няколко години немците влизат в съдружие с мастития и обвит в тайнственост роден хазартен бос Мило Борисов, създавайки общото дружество Palms Mercur Casino. Под търговската марка са отворени десетки игрални зали в цялата страна, но перла в короната е казиното на х-л “Милениум”, което с мащабите и апетитната си локация трябвало да привлича стотици играчи дневно. И то от каймака на комарджийската общност по цял свят. Именно кичозното игрално заведение става повод за едно от най-големите международни частни разследвания, поръчано от Gauselmann Group по подозрения, че българският им ортак ги мами мъжката.
Най-напред ги усъмнили ниските приходи, при положение, че казиното всяка нощ се пръска по шевовете, а в хотела отсядат мощни групи с богати израелци, дошли специално да чешат комарджийската си краста. Всеки от вип клиентите на вечер изигравал минимум 15 000 евро, като най-пристрастените се разделяли с колосалните за родните стандарти 200 хиляди евра на посещение. Сред разпити и доноси от страна на бг-персонала лъснало, че Мило Борисов води двойно счетоводство с черна каса във фирмената си централа на ул. “Кукуш” в столицата. Там ежедневно се изсипвали милионите, а за пред немците в официалната каса оставали мижави пачки с обяснението, че кризата е натиснала играчите и те залагат само дребни суми.
И това било върхът на айсберга. Очните ставки с крупиета и сервитьори разкрили ужасяващата мизерия, в която Мило Борисов и сестра му държат подчинените си. Набедените хазартни босове прибирали бакшишите им и им подхвърляли между 1400 и 1800 лв. месечно. На всичко отгоре повечето били осигурявани на минимална заплата или се водели на граждански договор. Много от обслужващите били записани “на стаж” и “за пробен период”, за да се спестят налози. Връх на цинизма било, че често момчетата и момичетата, които не подгъват крак по цял ден, били лишавани от задължителните вода и закуски под претекст, че губят време и навъртат излишни разходи. Всеки служител се подписвал, че получава униформа на стойност космическите 700 лв., колкото долу-горе струват екипите на френските олимпийци, шити от модна къща Шанел. В действителност ризките, елечетата и панталоните се шиели в стара манифактура край Айтос по 48 лв./бройката, установили немските ревизори. Долнокачествените материи не издържали на ежедневното носене, пране и пот, и редовно се цепели по шевовете. В такъв случай служителите били пращани на специална шивачка, а разходите за ремонт им се удържали от без друго мизерните заплати. Това обяснявало постоянното текучество на персонал, защото никой не се задържал за повече от месец-два.
Връх в наглостта на Мило Борисов обаче бил прословутият ремонт на казиното, за който немците чинно се изръсили с цели 23 млн.евро. Реалната цена на обзавеждането не надхвърляла и 3 млн.
