"Лъки" - бащата на модерната организирана престъпност

Роден е под името Салваторе Лукания на 24 ноември 1897 г. в Леркара Фриди, малко селце на 25 km от Корлеоне в Сицилия. Когато е на 6 години семейството му емигрира в Ню Йорк.През ученическите си години изкарва пари като изнудва съучениците си. Тогава се среща с бъдещия си бизнеспартньор Майър Лански. На 14 години напуска училище и започва работа във фабрика за шапки. Според неговите собствени думи това е работа за „мижитурка, която цял живот няма да постигне нищо“. На 19 години се присъединява към бандата „Файв пойнтс“ и започва търговия с опиум.В Ню Йорк той се среща с най-могъщите босове там, Джо Масерия и Салваторе Маранцано. Двамата се борят за лидерското място. Макар Лучано също да е сицилианец, той тръгва по различен път. Първоначално се съюзява с престъпни еврейски банди, т. нар. Кошер Ностра. За Лучано религиозната или националната принадлежност нямат никакво значение. Веднъж той бива отвлечен от хората на Масерия и оцелява на косъм. Така се ражда и легендата за "Лъки" - Щастливия.През април 1930 г. Масерия е застрелян. Най-вероятно по поръчка на Лучано. Малко след това той поръчва убийството и на Маранцано. С което са премахнати двамата най-могъщи сицилиански босове в Ню Йорк. Така Лучано става Capo di tutti capi - босът на всички босове. От престижния хотел Уолдорф Астория, Лъки започва да организира целия престъпен свят наново. Лучано спечелва огромно богатство чрез проституция, продажба на наркотици и рекет, докато не го спира един свръхамбициозен прокурор. Получава присъда от 50 години, но естествено не я излежава.Работата му след войната отново потръгва - той купува фабрика за спагети и организира международна мрежа от наркотрафиканти. Американското правосъдие го подозира, че той е човекът в сянка, който дърпа конците на американската мафия. Запитан от журналисти за това обвинение, Лучано казва: "Нямам никакво понятие за какво говорите. *белезите му по лицето от побоя от хората на Масерия, които носи цял живот Животът на Лучано е динамичен и изпълнен с обрати, които са го поставяли не веднъж на косъм, това го е карало да се чувства жив, докато един ден на летището в Напол. На 26 януари 1962 г. Чарлз Лъки Лучано умира от сърдечен удар. Гробът му е в Ню Йорк, там където той винаги е искал да бъде. Мястото, където са го наричали босът на босовете. За да добието още по-голяма предтсава за личността на мафиота номер 1 в САЩ вижте едни от най-запомнящите му реплики: "Няма да бъда мижитурка, която цял живот се бъхти за дребни центове.", (при въпроса на полицията кой го е нападнал) "Ще се оправя сам с това.", (при въпроса защо носи оръжие със себе си) "За да стрелям по селяците." Такъв живот няма как да не остане незабелязан от режисьор и естествено няколко години след смъртта му излиза филмът „Лъки Лучано” на Франческо Рози, който е епична биография на прочутия сицилиански гангстер Салваторе Лукания, известен в Америка като Чарлз „Лъки” Лучано, считан за „баща на модерната организирана престъпност"