Пабло Ескобар е роден през 1949 г. в семейството на обикновен селски фермер и учителка. Когато бил на две години семейството му се премества в Енвигадо – предградие на град Меделин в Колумбия.Били бурни времена. Неговият престъпен живот започва с кражби на коли, но един ден той се превърне в един от най-богатите хора в света. Има слухове, че в началото на криминалната си кариера той е крадял надгробни камъни от гробищата и ги е препродавал в околните села и на контрабандисти от Панама.
Първоначално Ескобар се занимавал с дребни далавери, продавайки контрабандни цигари и фалшиви лотарийни билети. В началото на 60-те години той вече бил дребен наркодилър, но с нарастващата мания по кокаина в Щатите се насочил към трафикантския бизнес и скоро започнал да изгражда огромна нелегална империя, превръщайки се в най-могъщия човек в Колумбия.
Репутацията му нараства, когато през 1975 г. бил убит известният дилър от Меделин Фабио Рестрепо.Най-вероятният извършител е именно самия Ескобар. Хората на Рестрепо били уведомени, че отсега нататък ще работят за Пабло Ескобар. През май 1976 г. Ескобар и няколко от неговите мъже били задържани с огромен товар наркотици, който пренасяли от Еквадор. Опитът на Пабло да подкупи съдиите на процеса не успял. Съдебни битки продължили месеци, докато Пабло организирал убийството на двамата полицаи, които го били арестували, и делото било прекратено. Така започнала неговата практика да се справя с властите или чрез подкупи, или чрез убийства.
През 80-те години, с нарастването на популярността на картела Меделин, Пабло Ескобар се сдобил с международна известност. Смята се, че Картела Меделин е контролирал около 80% от доставките на наркотици за Съединените Щати, Мексико, Пуерто Рико и Доминиканската република, като белият прах идвал главно от Перу и Боливия, тъй като по онова време качеството на колумбийската кока не било особено високо. Макар че, продуктът на Ескобар се ползвал най-вече в двете Америки, има слухове, че товарите му стигали чак до Азия.
Ескобар подкупвал безброй колумбийски държавни служители, съдии и политици и често лично екзекутирал непокорните си подчинени. Всеки, който в неговите очи се явявал заплаха, бивал премахнат, което довело до смъртта на стотици хора. Той имал ефективна, непоклатима философия, която била известна като „plata o plomo“ – „сребро или олово“, което означавало „вземи подкупа или поеми куршума“.
Ескобар стои зад убийството на трима кандидати за президент на Колумбия, които се надпреварвали на едни и същи избори, както и за бомбардирането на Полет 203 на авиокомпания Авианка, и на една сграда в Богота през 1989 г. Почти през цялото си съществуване Картелът Меделин бил замесен и в смъртоносна война със своя главен съперник Картела Кали.
Смята се, че Ескобар е отговорен и за нахлуването на партизанската групировка, известна като „Движението от 19-и април“ или „М-19″ в Колумбийския върховен съд, което довело до масово клане при което загиват половината от съдиите. Това се случило по време на сесия, в която Върховният съд разглеждал промени в споразумението за екстрадиция между Колумбия и Съединените Щати. Някои бивши лидери на М-19 обаче, отричат Ескобар да е стоял зад тази операция.
На върха на силата на неговата империя списание Форбс обявява Ескобар за седми по богатство в света. Картелът контролирал огромни имоти и обширни територии земи, както и разполагал с цяла флотилия от самолети, кораби, скъпи возила и частна армия. Освен всичко това Ескобар бил поръчал и две дистанционно управляеми подводници, с които превозвал огромни количества кокаин.
Изчислено е, че в развета си Картелът Меделин е печелел по 30 милиарда долара на година.
Макар да смятан за враг на Съединените Щати и колумбийското правителство, Ескобар бил считан за герой в град Меделин. Като голям фен на спорта, Ескобар дал пари за построяването на няколко футболни стадиона и спонсорирал футболните отбори от малката лига в града. Пабло Ескобар издиганал също така и на много църкви в Меделин, като по този начин спечелил благоволението на местната римокатолическа църква. Той се стараел да си създаде образа на Робин Худ, като често раздавал пари и строял къщи за бедните.Благодарните граждани на Меделин му осигурявали убежища и го криели го от властите.
През 1990 г. колумбийското правителство е притиснато от Съединените Щати да започне да екстрадира престъпниците си.
Това принудило Ескобар да започне да отвлича видни колумбийци и да убива всеки, който поддържал споразумението за екстрадиция. Но растящият натиск го принудил накрая да сключи сделка с колумбийските власти, която се изразявала в това да се предаде, но при условие да не бъде екстрадиран.
Той бил изпратен затвор, който приличал повече на частен курорт, и продължил да управлява империята си от там. На 22 юли 1992 г. колумбийското правителство решило да го премести в по-строго охраняван затвор, за да му попречи да контролира организацията си. Но Ескобар избягал преди това да се случи.
Дръзкото бягство на Ескобар дало началото на едно от най-големите преследвания в Колумбия, организирано с помощта на американските Делта Форс, Морските тюлени, ЦРУ, ФБР, наети убийци спонсорирани от Картела Кали, както и колумбийската армия. Той останал на свобода за около 16 месеца, но в края на краищата властите проследили негово телефонно обаждане, направено от едно от сигурните му убежища в Меделин.
На 2 декември 1992 г. Пабло Ескобар е убит в престрелка с властите, на покрива на къщата, в която се криел.
С неговата смърт свършва и могъществото на смъртоносния Картел Меделин. Тя отбелязва и края на една ера на жестокост и нелегална търговия. Години след края на Пабло Ескобар страната продължава да бъде разкъсвана от своето жестоко минало.
